- Що за човек си ти? Излез да те видя! Какво се криеш в сенките?
- Яне, мълчи! - извика Глигорко. - Да не си продумал!
- Нека говори! - дочу се пак спокойният и равен глас откъм храста.
Токораз Memo
158
Ятаган и Меч
Мъжът като че ли въобще не се беше притеснил и обидил от думите на момчето.
Значи неговите думи нищо не означаваха за огромния мъж. По-голя- ма подигравка в живота му не му се беше случвала. Яне предпочиташе да го обидят, но не и да се правят, че не го забелязват. За него нямаше по-лошо от това.
- Какво да говоря? Кажи кога си ме виждал да се боря или аз ще те нарека лъжец пред очите на всички!
Думите на момчето прозвучаха толкова пламенно и превзето, че мъжът пак се засмя. Яне все повече започваше да губи търпение.
- Ти наистина трябва да се научиш на търпение! - каза гласът.
- Не ми казвай на какво трябва да се науча! Отговори на въпроса ми!
Мъжът помълча известно време, като че ли се чудеше как да започне
или въобще дали да започва. После заговори и това за миг успокои Яне.
- Виждал съм те как се бориш и как удари едно еленси в главата на башпехливанина Кая. Доколкото знам, ти си първият човек, който е побеждавал най-големия жив шампион и султански башпехливан. За тази борба и за това как си победил Кая вече се носят легенди из цялата Империя. Вечер, пред огнищата от Мароко до Персия и от Йемен до Виена, се говори за това как си го проснал само с един удар.
Яне се стъписа. Той мълчеше и не можеше да повярва, че чува точно това. Струваше му се, че е в някакъв сън. Неведнъж беше сънувал подобни думи. Ето сега щеше сънят да прекъсне и той щеше да се събуди. Момчето стоеше и се чудеше дали има начин да продължи съня и да остане по-дълго в него. Все пак плахо той реши да отвърне на гласа:
- Че откъде хората ще знаят за това. Там бяха само хората на Кая и неговата дясна ръка Кара Мустафа, дядо ми и аз. Турските пехливани едва ли ще го разказват. Да го разказва дядо, значи да ме осъди на смърт, така чс няма откъде да знаеш това.
- Добре, няма откъде, но го знам.
Яне поиска да отговори на мъжа, че вече се досеща, че това е сън, но го беше страх, че ако го направи мигновено ще се събуди, а не искаше сънят да спре. Беше толкова хубав сън. Цял живот беше мечтал за това.
- Откъде го знаеш? - продължи да се прави на наивен Яне, за да може да задържи съня.
- Спомни си, само пехливаните, дядо ти и ти ли бяхте там на гумното, зад Боляровия хан? Нямаше ли и още някого?
Яне се напрегна да си спомни. Мина доста време преди да промърмори.
- Да, наистина имаше още един човек. Едно гърбаво, уродливо джудже, но…
159
III том “Хайдут “
IIглава “Бачкьой”
В този миг кръвта на Яне смръзна. Всичко беше толкова очевидно. Беше ясно, че мъжът в сянката не е Гърбавия, това беше Кая или някой от хората му. Затова той оставаше скрит в сянката. Глигорко му беше казал, че го търсят. Бяха го излъгали, бяха го заловили! Защо не се сети по-рано? Яне се обърна и се опита да избяга, но краката му не го слушаха. Той смешно замаха е крака, но гласът зад него извика така, че го накара да спре.
- Стой! Обърни се!
Яне се обърна. Явно трябваше да играе тази игра.
- Но ти беше гърбав!
- Мога да бъда такъв, какъвто си искам! Мога да променям тялото си и да заемам, каквато поискам форма! Затова на мен и на пелия ни род ни казват Шсйтаните, защото можем да се превъплъщаваме и да бъдем каквито си искаме! Баща ми беше много известен с това.
Яне вече беше решил да приеме играта и сега трябваше да пита, макар въобще да не му беше интересно.
- И кой беше баща ти?
- За баща ми ще говорим по-късно. Глигорко, хвани момчето и го води към стана!
Това, че монахът се подчини на гласа, може би доказваше, че отсреща наистина бе войводата на хайдутите, а не човек на Кая.
Глигорко хвана Яне за дрехата и тръгна след него, а най-отзад ходеше човекът-сянка. Докато вървяха, Яне се сети как може да се убеди, че огромният мъж наистина е Гърбушкото. Той много добре помнеше онзи белег, който разсичаше лицето на сакатия, гърбав мъж.
- Искам да видя лицето ти! - каза Яне, така както си вървеше. - Само така може да докажеш, че ти си Гърбушкото! - Яне каза тези думи, но много добре знаеше, чс това е невъзможно. Нямаше как големият и висок мъж да е Гърбушкото. Той си спомни, че Гърбушкото му беше казал, че се казва Велко. Велко!?
- По-късно ще видиш и лицето ми. Сега само ще ти кажа, че аз бях човекът, който те спаси при битката при Станимака. Аз те спасих от грях, когато щеше да прободеш гърдите на проснатия на земята Кара Мусгафа. Днес вместо да си воин и за теб да се носят легенди, щяха да говорят, че си най-обикновен палач, убиващ беззащитни хора. Аз ти подадох ръка и те отнесох с коня си. Помниш ли?