Разказът на мъжа наистина върна Яне в онази нощ. Той много добре си спомняше всичко. Беше точно така, както мъжът казваше, но кой можеше да го знае?! Само един човек можеше да знае всичко това и той беше самият Кара Мустафа. Яне беше сигурен в това. Сега вече беше
Токораз Memo
160
Ятаган и Меч
по-спокоен, поне знаеше кой е срещу него. Той бавно спусна ръката си и напипа дръжката на ятагана, който беше на самия Кара Мустафа. Предният път не беше успял, но сега нямаше да пропусне, щеше да разсече гърдите на турчина, с неговото оръжие.
Яне вече виждаше огъня на стана. Може би когато стигнеха до лагера, останалите хайдути щяха да разпознаят турчина и да го бастисат. Яне реши да изчака, но все така стискаше дръжката на ятагана. Когато стигнаха до огъня. Глигорко разбуди хайдутите, които тихо и без никакви въпроси се облякоха, препасаха силясите и хванаха в ръка оръжията си. Всички приветстваха мъжа, като го наричаха войводо. Сега Яне успя по-добре да разгледа мъжа. Той беше облечен с широк черен бурнус, а на главата си имаше завързана черна чалма, с дълги пуснати краища, с които беше прикрил изцяло лицето си. Така се виждаха само очите му и то само от цепката, през която гледаше. Как мъжете бяха сигурни, че пред тях се намира точно техният войвода? Тук Яне реши да се намеси. Мъжете вече бяха насядали в кръг около огъня и го бяха стъкали да гори по-силно. Момчето реши да се възползва от момента, в който всички още не се бяха разсънили добре, а човекът в черно ги оглеждаше. Той скочи срещу него и извади ятагана си. Мъжът обаче се оказа подготвен за това, бързо се претърколи назад и изчезна в мрака. За миг Яне се стъписа.
- Дръжте го! - извика той като погледна към останалите мъже, за да го подкрепят. - Това е Кара Мустафа!
- Какво?! - мъжете бяха стъписани. - Какво говориш? Какъв Кара Му-сафа?
- Кара Мустафа, приятелят на Кая!
Яне знаеше, че всеки миг е ценен и всяко забавяне ще помогне на турчина да избяга. От одеве той се взираше в мрака, за да успее да улови и най-малкото движение. При поредния път, в който се обърна, видя само черна сянка пред очите си.
Свести се от хладна вода, която беше напръскана по лицето му.
- Какво? Какво става? - попита все още в несвяст Яне.
- Това не е Кара Мустафа! - каза строго Манол. - Това е нашият войвода Велко и да не си посмял повече да вдигнеш ръка срещу него! Това не ти е Кара Тозю!
- Сигурен съм, че е Кара Мустафа!
Яне се поизправи и видя седналия мъж. Той все така стоеше и спокойно го наблюдаваше.
- Ти си лъжец! - извика Яне в очите му. Ятаганът му беше отнет и се намираше в ръцете на бившия си собственик. Тъй като беше глупаво да скочи с голи гърди към турския пехливанин, затова реши да го разобличи.
Ill том “Хайдут”
161
II глава “Бачкьой
Мъжете се стъписаха от думите на момчето.
- Чалнал се е нещо, войводо! - каза Манол, за да го оправдае.
- Не съм се чалнал! - извика Яне. - Това е Кара Мустафа, искам да видя лицето му! Накарайте го да открие лицето си!
Мъжете явно не се съмняваха в това, че пред тях се намира войводата им. Яне искрено се учуди на слепотата им. Мъжът обаче реши да успокои Яне. Той бавно разви плата от лицето си и Яне извика от изненада. Отдолу не се разкри красивото лице на Кара Мустафа, а грозният белег на Гърбушкото. Яне не можеше да сгреши този белег. Той се беше врязал в съзнанието му. Да, това беше същото онова лице, но така и не можеше да разбере как това мощно и силно тяло можеше да е онова осакатено прегърбено тяло.
- Аз съм Велко войвода! - твърдо каза мъжът.
- Но, как? Вие предният път бяхте гърбав и сакат!
- Бях, но сега съм войвода! Това е!
След това той подаде ятагана на Яне. Успокоен, той го втъкна в си-ляха си, седна и повика Буря при себе си. Беше станал пълен глупак в очите на останалите хайдути, освен това се беше заял с войводата, така че не очакваше никакво снизхождение и сигурно щяха още утре да го изпратят да си ходи. Сега той хем се успокояваше и прикриваше вълнението си, като милваше Буря, хем тихо й се караше:
- Защо не ме предупреди, Буря?
Кучето го гледаше умно, но като че ли не разбираше въпроса. От дясната страна на Яне стоеше Глигорко. Той явно беше чул Яне, защото се наведе към момчето и му прошепна:
- Не ти казах, но докато се грижих за теб при мен беше Велко войвода. който се грижеше за Буря и така двамата се сближиха. Така че Буря не се е объркала, а просто много добре познава Велко, затова не ни предупреди.