Велко видя колко впечатлен е от съкровището Яне, усмихна се и каза:
- Виждам, че започваш да разбираш!
Яне гледаше с широко отворени очи купчината злато и скъпоценности. От пламъците, скъпоценните камъни искряха с всички цветове на дъгата и сякаш се движеха, като да бяха живи, а той не можеше да откъсне поглед от тях. Въпреки думите на Велко, той нищо не разбираше.
- Какво е това, войводо? - попита най-накрая момчето.
- Това е пещера, която лично аз открих. Когато има опасност, дружината се скрива тук и така ставаме незабележими и защитени. Години наред нашият стар войвода лагеруваше в съседните пещери, а сега открихме и тази пещера.
Яне разбра, че мъжът няма желание да говори за съкровището, но пак попита:
- Аз, такова, за съкровището питам.
- Това съкровище съм го събирал лично аз. Всеки керван, който иска да прекоси тази планина, трябва да ми плати, защото планината е моя. Някога тя е принадлежала на моите предци.
Яне знаеше, че това са пълни глупости. Това, което керваните плащаха, не беше данък, нито такса, нито кауците осигуряваха сигурност. Те просто изнудваха търговците да плащат. Ако не платяха, хайдутите щяха да отвлекат целия керван и дори можеше да дадат жертви. За да избегнат това, керваните плащаха, но не за охрана, а за да не бъдат нападнати. Така че Яне много добре разбираше откъде беше това съкровище и как беше събрано. Това беше кърваво имане, събрано с насилие и давано под заплаха и от страх. Разбира се, нищо такова не можеше да каже на Велко. Но чак сега си даде сметка, че вместо хайдутин беше станал хайдук. Винаги беше мечтал да стане дервентджия - охранител на кервани, а сега се беше оказал на другия бряг - беше станал бандит. Какво би казал дядо му, ако го видеше сега? Как ли би реагирал?
Тези мисли сломиха настроението и възторга на младото момче. След тях вече му се струваше, че елмазите не искрят толкова силно, а по златото като че ли забеляза следи на засъхнала кръв. Кръв! Цялото това имане беше пропито с кръв! Река от кръв го беше довлякла тук! Яне се намръщи.
Токораз Memo
168
Ятаган и Меч
- Цялото това съкровище ваше ли е, войводо?
Чак сега Яне се сети как дядо му се беше отнесъл с Гърбушкото. Той го беше съжалил. Спомни си думите на Велко тогава, че пътува по мющерии и че иде от Европата. Дядо му би поръсил главата си с пепел, ако можеше да разбере колко се беше излъгал в преценката си за гърбавия мъж. Не само че не беше беззащитен, а това беше най-силният и страховит мъж, когото досега Яне беше виждал, с най-странните умения да се придвижва, прикрива и променя. Под уважението, което останалите кауци демонстрираха към него, си личеше страхът. А със сигурност беше и най-богатият човек. Къде ли беше сега дядо му? Да можеше да дойде и да види кой стои срещу него.
За изненада на момчето Велко каза:
- Мен съкровищата не ме интересуват. Аз имам други интереси.
Яне се втрещи. Не може да стоиш пред такова съкровище и да кажеш, че златото и скъпоценностите не те интересуват. Що за човек стоеше пред него? Яне попита:
- Какво ви интересува, войводо?
- Готов ли си да слушаш? - изведнъж погледът на Велко се оживи. Той посочи на Яне две ниски трикраки столчета и сам седна на едното. - Престана ли вече да се пулиш и да въртиш очи като луд?
Яне все още не можеше да спре да се оглежда, но се застави и отговори:
- Готов съм!
- Това, което най-много ме интересува, е това, което съм. Какъв съм аз, знаеш ли?
- Да, вие сте войвода!
- Войвода, да! Но освен войвода, аз съм и нещо друго. От много години те наблюдавам и реших, че ти също си достоен да станеш като мен, за да може един ден, когато мен вече няма да ме има, ти да ме заместиш!
Яне умираше от любопитство да разбере какво друго е Велко, но не смееше да попита.
- Има едно съсловие в Империята и аз принадлежа към него. Ние не се познаваме, но всеки един от нас е чувал за другите. Когато имаме поставена задача, я изпълняваме докрай, независимо колко време ще ни отнеме и колко далеч трябва да отидем. Аз съм действал и в Либия, и в Египет, и в Персия, и Алжир, но ми се е налагало да действам и във Франция, и в Англия, дори в Русия.
От дума на дума Яне ставаше все по-заинтригуван, но все по-неясно му ставаше за какво точно говори мъжът.
- Какво е това нещо, войводо?
- Говоря ти за кесиджийте.
Ill тим “Хайдут