169
II глава “Бачкьой
- Кесиджия? - Яне беше чувал нещо за кесиджиите, но сега нищо не се сещаше. - Вие кесиджия ли сте, Велко войвода?
- Да, аз съм кесиджия! Казвам ти това само веднъж и повече няма да го повторя, нито ти трябва да го казваш на някого!
- Най-добрият кесиджия ли сте, войводо?
- При нас няма най-добър. Ние приемаме задачата да убием някого и после го преследваме. Ние сме неумолими като смъртта. Кесиджията е дясната ръка на смъртта. Ние винаги убиваме с уважение към жертвата. На нас ни плащат да убием, но не и да унизим някого. Ние сме последното нещо, което човекът, който трябва да убием, вижда, затова трябва да сме чисти и духовни. Ние не убиваме хората като на лов и не ги отчитаме като бройка, затова при нас няма най-добър. Всеки един от нас знае, че както ние дебнем хората, така нас ни дебне нашият преследвач. Само кесиджия може да победи кесиджия, така че никога не си позволявам да си мисля, че съм най-добрият, загцото знам, че някъде има един кесиджия, който един ден ще ме срещне със смъртта!
- Учителю, не може ли кесиджията някой ден да си умре спокойно в леглото?
- Това не се случва на кесиджийте. От момента, в който ние решаваме да станем кссиджии, приемаме мисълта, че няма да живеем обикновен живот, както останалите хора, и няма да умрем като тях, спокойно в леглото си. Всеки един от нас в живота си трябва да подготви поне един кесиджия, за да не изчезнат кесиджийте. Така аз реших този човек да си ти.
- Защо точно аз, учителю?
- Ти си роден за кесиджия. От много години те наблюдавам и смятам, че ти си достоен да бъдеш мой ученик.
- Но, учителю, аз искам да стана най-добрият пехливанин! Не искам да бъда кесиджия! Поне досега не съм мислил за това.
- Това, че си кесиджия няма да ти пречи да станеш най-добрият пехливанин, нито да си каук. Никой не бива да знае, че си кесиджия!
- Дори другарите от дружината ли?
- Да, дори те!
- Значи никой от тях не знае, че вие сте кесиджия?
- Да! Освен това нямаш право да избираш, аз те избирам и ти не можеш да откажеш! Ти си избраният!
- А, ако не искам?
- Ако не искаш, ще умреш още тази нощ, тук, и никой никога повече няма да чуе за теб!
- А, може ли малко време да помисля?
- Не, ние кесиджийте никога не разполагаме с време за мислене! Решавай веднага!
Токораз Memo
170
Ятаган и Меч
Като каза това Велко извади ятагана си, сякаш за да подсили въздействието на думите си. Яне нямаше никакво съмнение, че след всичко, което му беше казал за кесиджийте, Велко ще го убие в момента, в който откаже. Пред него нямаше два пътя. Ако искаше да оцелее и пак да се бори, трябваше да приеме.
Яне стоеше и се чудеше какво точно да каже на Велко, за да разбере той, че е съгласен. Притесняваше се да не би огромният мъж да реши, че мълчанието е колебание и поради недоразумение да го посече. Той погледна Велко в очите и за пръв път погледът му не се хлъзна към белега. Той го гледаше и мълчеше. Велко също го гледаше. Двамата нямаха нужда от думи. Яне разбра, че току що беше приел нещо, което щеше да промени и да остави отпечатък върху целия му живот от тук нататък.
- Току що ти казах, че сред нас няма най-добър, но ти трябва да сс стремиш непрекъснато да бъдеш най-добър, за да оцелееш. Аз искам ти да бъдеш най-добрият, защото обикновено кесиджията, който готвиш, слага край на собствения ти живот. Аз искам да бъдеш най-добрият, за да умра от ръката на най-добрия! За мен това ще бъде чест!
- Но, аз не искам да ви убивам или да ви нараня по какъвто и да е начин, учителю!
- Знам, че си искрен и че сега не искаш, но някой ден може би точно така ще стане! Обикновено така става, така че се готви, за да бъдеш достоен! Винаги помни това, което ти казах, където и да се намираш, с каквото и да се занимаваш!
А сега дай да видя как работиш с кама!
- Нямам кама, учителю, имам само нож.
- Нож?! Ножът не е кесиджийско оръжие! Трябва ти кама!
След това Велко извади една тънка и остра като бръснач кама. Нейното острие беше като змийски език, а когато го почукаш и най-леко с нокът, то започваше да пее и да звъни като камбана, но някак по-тънко и заплашително. Камата пасна в ръката на Яне, като че бе правена за него.
След това Велко започна да учи Яне как да работи с кама. Техниката му беше много по-различна от тази на Диньо Циганара. Скоро момчето оцени силата и ефективността на техниките, които Велко му показваше. Докато при Диньо прихватите и акробатиката с ножа бяха много важни и работата с нож беше много ефектна, при Велко водеща беше ефективността. Големият мъж го учеше как с всяко мръдване, с най-малки усилия и по най-невидимия и внезапен начин, да наранява и убива. Целта на Велко във всеки един момент беше да убие, директно, късо и бързо, без никакви орнаменти, красота и забавяне. Мина време преди Яне да започне да оценява красотата в това, на което го учеше кесиджията. С действията си Велко, непрекъснато и по всякакъв начин, потвърждаваше думите си.