Яне слушаше звука на гайдата и му се струваше, че там вече е казано това, което предстоеше да се случи. Той се вслушваше и искаше да разбере как ще завърши тази борба и какво да направи. Велко беше внимателен и с лека стъпка, като вятъра. Той не се движеше, а като че ли танцуваше, пропит от същия този звук на гайдата.
Яне беше нащрек. Велко имаше предимство, защото знаеше как се бори. Двамата бяха сухи - това щеше да му даде още по-голямо предимство. Въпреки че внимателно следеше войводата, неговото “бъркане” и първа му атака останаха загадка за него. Това беше най-бързата и внезапна атака, която досега беше виждал. Никога не беше виждал такова не
Ill тим “Хайдут
173
II глава “Бачкьой
що. Дори баща му и дядо му щяха да бъдат изненадани от тази бързина и точност. Яне успя само да извика, светът се завъртя пред очите му в шеметен танц, а след това всичко застина и пред очите му остана само ясното синьо небе. Яне не можеше нито да вдиша, нито да затвори очи. Искаше да затвори очи от срам, защото беше победен. За пръв път Яне беше победен без борба, без съпротива и без да успее да направи каквото и да е. Той не само беше победен, той беше унизен. Той, Яне Боляров, беше разгромен. Той беше потъпкал честта на Болярови. Мина време преди да се изправи. Цялото тяло го болеше. Искаше още да се бори с Велко, за да защити честта си, но не можеше. Краката му не го слушаха.
След това мъжете седнаха да хапнат около огъня. Велко седеше невъзмутим, като че ли нищо не се беше случило. Кара Тозю беше много щастлив, а Яне се чудеше как ще се упражнява довечера. По време на обяда всеки залък засядаше в гърлото му и на няколко пъти едва се сдържаше да не се разплаче от яд, безсилие и срам. Тъй като и без това не можеше да яде, той реши да заговори Велко.
- Велко хайдут, много добре се борите! Къде сте се учил?
Велко се хранеше спокойно и отговаряше спокойно.
- Аз се боря откакто се знам. Баща ми беше много добър пехливанин. Той беше побеждавал най-силния пехливанин за времето си в Империята - легендарния Канатлъ* Димо, известен още като Димо Тепфслията. Крилат Димо е побеждавал много пъти в Къркпанарските игри, докато баща ми не го победил.
Яне много пъти беше чувал за Крилат Димо. Неговият дядо му беше разказвал за борбите си с него. Крилат Димо бил най-известният шампион за времето си, по-известен дори от Кая. Той беше чувал, че само един човек е успявал да победи Димо и това бил самият Вълчан войвода. Яне много обичаше да слуша разказите за Димо и за Вълчан.
- Аз знам кой е победил Канатлъ Димо!
- Нали ти казах, баща ми! - спокойно отговори Велко, без да се сърди, че Яне го прекъсва.
- Само Вълчан войвода е успял да победи Канатлъ Димо.
- Нали ти казах вече!
- Какво?!? - Яне беше стъписан. - Да не би вашият баща да е Вълчан войвода?!
Като чуха въпроса, всички кауци бурно се разсмяха.
- Всички знаят, че Вълчан войвода е баща на Велко войвода! - казаха кауците. - Някога Вълчан беше нашият войвода!
- Нашият род е наследник на Момчил войвода, който преди турцитс да дойдат тук е бил господарят на тази планина. Затова ти казах, че те
* канатлъ - тур. крилат
Токораз Memo
174
Ятаган и Меч
зи планини по право ми принадлежат, така както преди са принадлежали на предците ми. Ние произлизаме от село Пашакьой. От нашия род е бил и Патриарх Евтимий - този, който завърши дните си в Бачковската обител. Макар и наричан Търновски, той е бил от нашия род. Когато и царете се уплашили и не знаели какво да правят, отбраната на Търнов останала в ръцете на Евтимий. Хората се чудели как той успял да проведе отбраната на града, а това е съвсем нормално, защото той бил от нашия род - от рода на Момчил войвода.
Яне слушаше думите на войводата и все повече се озадачаваше. Кой беше този род?
- Ти много добре знаеш кой е моят род и си чувал за него! - каза Велко. - Моят род се нарича Бимбелови.
Чак сега Яне се сети. Явно ставаше въпрос за Бимбалови, поне така дядо му ги наричаше. Това беше най-известният пехливански род, който от много години си съперничеше с Болярови. Ето защо Велко го беше победил. Никой от Бимбелови не беше случаен борец. Всички те бяха много добри пехливани. Дядо му му беше разказвал за Канатлъ Ди-мо, че е от Бимбелови. Явно Вълчан войвода и Велко също бяха от тях. Чак сега Яне прозря защо Велко каза, че го е следил от много време. Гърбът му настръхна. Ето защо онази вечер, преобразен като гърбав и сакат човек, той беше посетил Боляровия хан. Той беше шпионирал него и въобще Болярови.