- Бабо, какво стана? - с тих глас попита момчето.
- Нищо не е станало! - тихо отговори жената. - Поболя се малко, иначе не е страшно. Ще се оправиш.
- Но къде се намирам?
- Сега недей много пита, защото си слаб още!
- От какво съм болен? - попита Яне.
- От лоша коварна болест, синко! Никога не заставяй на пътя на Велко войвода и на такива като него, защото те се хора надарени със страшна вътрешна сила, която не е от този свят! Когато удрят, борят или хвърлят, те не го правят само с тялото, а и с духа си. Велко и хората като него никога не присъстват в този свят само с телата си. Те са хора, които винаги са обединени и същностите им са винаги с тях. Те винаги и навсякъде присъстват с тялото, духа и душата си. Повечето хора не са така. При повечето от нас духът, душата и тялото ни са в конфликт. Ние познаваме само една малка част от себе си и мислим, че това сме ние, че това представляваме. Но повечето, макар и смътно, подозираме за цялата си същност и търсим останалите си части. Най-често мислим за себе си като се олицетворяваме с тялото си. Повечето хора мислят, че те са тялото си и търсят душата си. За разлика от нас Велко винаги държи всичките си същности и присъства с тях навсякъде. Той мисли за себе си с всичките си същности, ако ние имаме малък Аз, неговият Аз е голям.
- Това не го ли прави самовлюбен? - попита Яне.
- Не бъркай Аза е егото. Егото те прави самовлюбен, слаб и зависим. Големият Аз прави човека голям човек. Когато удря, Велко удря и с душата, и с духа си, а не само с тялото си. Когато те е хвърлил, не те е наранил в тялото ти, а е наранил духа ти. Разбира се, болката и в духа, и в душата, по-късно стават болести на тялото. Ти питаше от какво те лекувам. От това те лекувам.
177
III том “Хайдут “
IIглава “Бачкъой”
Яне слушаше като омагьосан. За пръв път в живота си чуваше за такова нещо. Досега не се беше замислял по този начин за борбата. Болярови никога не бяха мислили по този начин за борбата и за боеца. При тях беше достатъчно да си православен християнин, да ходиш редовно на черква, да си праведен, за да не те спира съвестта ти и нищо повече. Сега за пръв път Яне се замисляше за това. Ето защо Велко му се струваше толкова странен. Думите на Василка обясняваха много неща. Ако това, което тя казваше, беше достижение на всички пехливани от Бимба-ловия род, това означаваше, че те бяха далеч пред Болярови. Това знание издигаше тяхната борба на ново ниво, много над нивото на Болярови.
- Бабо, ти откъде знаеш толкова много за Велко хайдут? - попита Яне.
- Аз го отгледах от ей толкав! - като каза това жената посочи на три педи от земята. - Но не е само това. Всеки един, от тези като Велко, има една като мен, която се грижи за него, като подготвя тялото и същността му за битки. Аз се грижа не само за тялото, но и за душата му.
- Как става това? - не се стърпя да попита Яне.
- Никога нямаше да разбереш, ако Велко не беше поискал. Колкото и да е чудно, той ми каза да ти обяснявам всичко и да те уча. Един ден ще трябва и ти да си намериш такава като мен.
- Каква?
- Баячка, вещерка! Жена която познава Силата и може да лекува тялото и душата. Всеки воин има нужда от такава жена.
В този момент вратата се отвори и през нея влезе някой от братята попове, но кой точно Яне не успя да разбере, защото не можеше да се навдигне и да види. По гласа обаче му се стори, че е Глигорко. Той явно беше чул последните думи на жената, защото каза:
- Говори за магьосница. Вещица. Жена дето може да прави магии.
Жената подскочи. Тя отправи пронизващ поглед към попа.
- Какво ме гледаш, дърта вещице? Не ме е страх от теб! Вярата в нашия бог Исус Христос ме пази от твоите магии! Ако Велко не те пазеше, щях да те хвърля в първия огън, що срещна. Не мога да разбера защо си му ти, магьоснице, когато има двама свети мъже.
- Пепел ти на езика, дето говориш такива неща! - каза старицата.
- Ти да не кълнеш, чу ли! Да не кълнеш, че… - мъжът каза това, но си личеше, че го е страх от старата жена.
Мъжът подаде е неохота нещо на Василка, като внимаваше да не се докосне до нея. После се обърна с облекчение и бързо си тръгна.
- Защо те нарече вещица? - попита Яне.
Той беше чувал така да се наричат жени, но само когато всички ги мразеха. Това обаче винаги ставаше зад гърба им. Никога не беше чувал
Токораз Memo
178
Ятаган и Меч
някой мъж в очите да нарече така жена. Това беше смятано за една от най-големите обиди.
- Нарече ме вещица, защото съм такава!