- Какво?! - Яне не можа да повярва на ушите си.
- Да, аз съм вещица. Питал ли си се какво означава вещица? Идва от веща. Аз съм веща в това с което се занимавам и затова съм вещица.
Яне настръхна. Никога досега не беше чувал жена така открито и спокойно да приема това да я наричат вещица.
- А магьосница ли си?
- Да! Занимавам се с магии, така че съм и магьосница. Аз съм веща в магиите. Разбира се, и в много други неща.
Чак сега Яне си даде сметка, че жената сигурно и на него му прави магии.
- Искам да ми казваш всичко, което ми правиш! - каза той и погледна към жената. Миризмата на горчиви билки и нейното старо, сбръчкано лице, осветявано от огъня, така че бръчките да стават на сенки и да изглеждат дълбоки, като изорани бразди, още повече затвърждаваше образа й на вещица.
Като малък баба му винаги го беше плашила с вещици, а ето, че сега лежеше пред такава.
Жената се беше изправила и явно се канеше да му прави нещо.
- Какво ще правиш? - попита момчето.
Василка не беше доволна, но започна да му обяснява:
- Сега ще ти побая малко.
- Какво означава това?
- Слушай внимателно и запомняй това, което ще те уча! Баенето се изпълнява с определени думи. Те имат особена сила в себе си. Баене може да се прави само с твърди думи, които нс трябва да се променят. Те трябва да се произнасят с тих, но много твърд глас, като че ли заповядваш на нещата, на които говориш. С баене се омаломощава болестта. Това е заклинание, с което се умилостивява духа на болестта. Много често баенето е придружавано с определени движения. Баилните думи се предават от врачка на врачка, преди смъртта. Обикновено за вещерка се избира дъщеря, внучка или сродница на старата вещица. Тя трябва да е вдовица или във възраст, когато вече не може да има деца. За всяка болест трябва да се бае в точно определено време. Трябва да знаеш, че на мъже се бае в нощта срещу понеделник или четвъртък, а на жени - сряда или събота. Баенето се изпълнява на точно определени места. Най-добре е да бъде пред огнище, домашен праг, кръстопът, синор, кладенец, мост. Може да се бае с много неща.
- Ти на мен как ще ми баеш?
Ill том “Хайдут”
179
II глава “Бачкьой”
- Ще ти бая с най-силното баило, което знам - с вълчи зъб.
Като каза това жената наистина извади зъба. Тя започна да го върти във въздуха над главата на Яне и зашепна:
- Я Куцан, я Куцан, в гората ходи сам и вземи таз невярна болест с теб! - тя продължи да върти зъба, като произнасяше заклинанието. Всичко това направи девет пъти. Без да иска Яне беше толкова впечатлен, че запомняше всичко.
След това старицата бързо хвърли зъба в огнището и извика три пъти:
- Къш, невярна болест! Изгори в огъня и освободи Яне!
След като свърши, старата вещерка започна да тръска ръцете си, като че ли някакво зло я беше докоснало или се беше вкопчило в китките й. Яне легна и заспа, а Василка хвърли дърва в огъня. Когато се събуди, главата му беше толкова тежка, че едва я вдигна, за да огледа наоколо. Бабата отново беше тук. Тя му показваше нещо и говореше. Мина време преди Яне да започне да я разбира.
- Много силен удар ти е направил Велко. Ако не бях аз, вече щеше да си мъртъв. Сега ще опитам пак.
Тя отново извади зъб и започна да повтаря баенето. Яне вече го знаеше наизуст. Когато свърши обаче, не хвърли зъба в огъня, а го овърга-ля в брашно. Брашното хвърли в едно менче с вода, в което имаше накиснати свежи зелени билки. Така се получи една бучка от тесто. Жената извади това тесто и чак сега го хвърли в огъня.
- Два вълчи зъба ли изхаби за мен? - попита Яне.
- Не, това беше вълчият зъб от снощи. Болестта ти е много силна и той не успя да стане на пепел. Силата на болестта го държи отвътре. Сега ти направих по-силно баене.
Двамата разговаряха и чакаха. Мина време преди бабата да вземе една маша и да извади опеченото тестото от огъня. Яне го погледна и се учуди, че то, макар и безформено, се беше опекло и приличаше на някаква малка уродлива питка. Може би от това, че имаше с какво да се занимава, Яне се чувстваше все по-добре.
Баба Василка разчупи тестото и до носа на момчето достигна миризмата на печен хляб. Но вътре, в тестото, все още имаше вълчи зъб. Тя внимателно го извади и отново го хвърли в огъня, а това, което остана в ръката й, подаде на Яне да го изяде. Той не беше гнуслив, но не можеше да забрави, че доскоро вътре имаше вълчи зъб. Кой знае колко мръсен е бил той? А можеше да е отровен!
- Гнус ме е! - каза Яне.
- Я не се превземай, яж!
Бабата набута горещите ароматни парчета в устата му.
Токораз Memo
180
Ятаган и Меч
- Така болестта ще си отиде от теб, а силата ти отново ще се върне! Дъвчи и гълтай!