- Вместо да ме питаш кое за какво е, ти питаш кое горчи! Горчиви са пелинът и мечото грозде, но и копривата горчи.
- Дано да помогнат, защото това повече няма да го пия!
От билките, от топлината или от умората, скоро на Яне му се доспа и той отново се отпусна на постелята. Тази вечер той спа много по-спокойно, а на сутринта беше напълно здрав. И сам не знаеше дали баенето или билките помогнаха, но до обяд вече беше забравил, че някога се е залежавал. Освен това тялото му отново си беше възвърнало гъвкавостта и силата. Велко го гледаше и му се радваше. Тази вечер двамата пак се упражняваха.
- Скоро трябва да ти намерим кесиджийска кама - каза той. - Ятаган вече си имаш, ортома можеш да си направиш, но задължително трябва да имаш кама.
Тъй като още не беше достатъчно укрепнал, тази вечер заниманието беше по-кратко. Когато Яне и Велко напуснаха Велковата дупка, хайдутите още не бяха станали, а покрай огъня се вихреше бурен спор. Яне, още докато беше болен, беше разбрал за омразата между Василка, Глигорко и Теофил. Сега именно те спореха. Когато Яне и Велко се приближиха, спорът утихна, но двете страни все така говореха. Яне седна, отпусна се и се заслуша. В последните дни беше научил толкова много нови и интересни неща, и сега се чувстваше уморен. Затова искаше само да седне и да слуша, без да се вълнува. Скоро обаче откри, че не може да стои безучастен, защото спорът касаеше и него.
- Някой мъдрец е казал, че планината ражда герои, а равнината - тикви! - каза Глигорко. - Съгласен съм с него. Всички войводи и хайдути са все от планините - от Родопите, от Стара планина или Пирин. Кажи ми един войвода от равнината! Все са или от сърцето на планината, или от Сливен, или от Странджа.
- Ами Вълчан войвода?! Ами Велко?! - защити се Василка.
- Не! Вълчан и Велко не ги брой, че са от равнината! Не ги брой, че са от Козбунар! Те са си от Факия и Пашакьой, от Странджа планина и от Родопите! Те са наследници на Момчил войвода, така че въобще не ги брой от равнината!
Василка явно се почувства обезоръжена, затова вместо да защити тезата си, тя попита:
- Добре, защо мислиш, че е така?
Яне отдавна беше забелязал колко умен човек е Глигорко. Той винаги имаше мнение за нещата и много добре говореше. Сега попът отно
Ill том “Хайдут
183
II глава “Бачкьой”
во започна да говори и макар това, което казваше, да не се харесваше на момчето, то се заслуша.
- В равнината живеят земеделци, а в планината са предимно хора, които отглеждат животни. Това е така, защото долу, в равнината, има много земя и тя е плодородна. Там земята е скъпа и няма място, където да пасе добитъка. В планината земята е много, но е студено и тя е бедна, затова се гледа много добитък. Земеделците са мързеливи хора!
Тук Василка скочи:
- Как може да говориш така?! Хората в низината влачат хомота като роби и работят от тъмно до тъмно, те се пребиват от работа! Тежка е кърската работа - и в пек, и в студ. Така както работят хората от Тракия и Загора, не е по силите на планинците. Едно е да пасеш овци или кози и да чоплиш земята, друго е по цял ден да превиваш гръб и да работиш на огромните ниви на бейовете в равнината.
- Казах, че земеделците са мързеливи и покорни, защото те работят предимно лятото, а после имат цяла зима, в която почиват и се отдават на празници. През зимата те се свират в къщите си, като къртици в дупките си. Покорни са, защото всеки е вкопчен в своето си парче земя и само това го интересува. Целият живот на тези хора се върти около земята и те са нейни роби. Това са хора, закрепосгени в земята си, които не мръдват по-далеч от гроба си.
Планинците гледат животните, които искат непрекъснати, ежедневни грижи. Те не знаят сезони и празници, искат си своето, всеки ден, от тъмно до тъмно. Когато си е животните, имаш си своята свобода и винаги си много по-близо до свободата и до Бог. Животните облагородяват човека и когато той е е тях е близо до Бог, докато земеделците непрекъснато са наведени и никога не виждат Бог.
Всички се бяха умълчали и мислеха върху думите на попа. Яне не беше съгласен, но и не можеше да отрече това, което монахът беше казал. Той беше от равнината и искаше да докаже на тези мъже, че не е тиква. Той щеше да докаже, че и от равнината могат да излязат смели хора и воини. И реши някой ден да стане войвода и да бъде първият войвода от равнината. Хората щяха да го знаят и никой нямаше да се чувства както сега се чувстваше той. Яне войвода! Дори си го повтори няколко пъти на ум. Яне войвода! После се замисли за това колко много неща искаше да бъде. Искаше да стане башпехливан. Велко искаше да го направи кесиджия. Василка го готвеше за вещер, а сега искаше да стане и войвода. Усмихна се. Само един живот нямаше да му стигне, за да стане всичко това.