— Скъпа, та той е адвокат. Те са родени мазни.
Малко по-напред се чуваха други два гласа. Дейв наостри слух.
— … Официално писмо след две седмици. Не че ще приемат предложението ни или ще платят хонорарите ни. Онази фирма никога не го прави.
— Как така? Нали знаят, че все някой трябва да свърши работата?
Разговорът се водеше между двама мъже — по-млад и по-възрастен, безупречно облечени и със скъпи прически. Дейв предположи, че са консултанти по мениджмънт от фирмата „Макинли-Алън“, помещаваща се от трийсет и четвъртия до трийсет и деветия етаж. Взимащи хонорари от трийсет хиляди долара за един ден професионални услуги, „Макинли-Алън“ бяха най-скъпата консултантска организация.
По-възрастният, вероятно някой от старшите служители, отговори с глас, напомнящ за Орсън Уелс:
— Причината, както биха се изразили някои от по-проницателните ни партньори, е, че в крайна сметка професията на консултант не се отличава кой знае колко от занаята на обикновената проститутка — конкурентът, от когото трябва най-много да се страхуваме, е ентусиазираният аматьор.
Младият мъж се изсмя прекалено силно. Възрастният го стрелна с поглед. Дейв позна профила му. Елиът Майлстоун, един от най-известните съдружници в „Макинли-Алън“. Срещал го бе само веднъж и Майлстоун вероятно не го помнеше. Но все пак трябваше да внимава.
Зад Дейв се чу друг глас.
— … Да кажа на Бърни, че трябва сериозно да помисли и да премести компанията извън Ню Йорк.
Дейв се сепна. Това беше Марк Уайтинг, главният финансов чиновник на „Сентерекс“.
— Данъците са ужасни, транспортът е неописуем и хората трябва да слизат четирийсет и пет етажа всеки път, когато някой лунатик реши да се обади, че в сградата има бомба.
— Напълно съм съгласен с теб.
Ставаше все по-лошо. Онзи, който отговори, беше Силвестър Лукас, вицепрезидентът на „Сентерекс“.
— Получихме предложения от Аризона, Ню Мексико, Колорадо, Ню Хампшър и Охайо…
— Зарежи Охайо.
— Е, да. Както и да е, всички те се радват на специални данъчни облекчения. Ако приемем предложението им, ще увеличим доходите си.
— Ами, защо не уведомиш Бърни? Повдигни въпроса на следващото съвещание на Управителния съвет.
— Щях да му кажа още днес, ако не беше тази неприятна история с Дейвид Елиът.
— Да. Казаха ми строго поверително, че виждал сцени от миналото си във Виетнам. Мисля, че това явление не е рядко срещано сред нещастниците, служили там.
— Така ли? Тогава това е обяснението.
— Има и друго. Онзи Рансъм ми разказа доста неща за нашия колега. Историята беше доста неприятна. Очевидно е имал и други такива преживявания. Смятам да повдигна този въпрос пред Управителния съвет.
— Е, нали Бърни ще ни свиква на съвещание по-късно…
Дейв стигна до площадката на осемнайсетия етаж, обърна се с лице към стената и започна да рови из колана си, докато Уайтинг и Лукас отминаха. Трудно му беше да си поеме въздух, макар че изобщо не беше запъхтян.
7.
Приближавайки се до приземния етаж, служителите разговаряха все по-малко.
Мнозина бяха задъхани и дишаха тежко. Неколцина се държаха за перилата и разтриваха уморените си крака.
Мускулите на Дейвид Елиът бяха в отлично състояние. Те можеха да издържат на много повече от четирийсет етажа.
Точно пред него имаше врата — матовозелена и с надпис „II“. В случай че някой не я забележеше, отгоре висеше надпис „Втори етаж“.
Най-лошото, което можеше да се случи, беше Рансъм да чака на приземния етаж, застанал до аварийния изход, вторачил изпитателен поглед в лицето на всеки служител. В такъв случай някой щеше да умре. Рансъм сигурно не бе извадил пистолета си. Но ръката му беше близо до него и не би се поколебал да го използва. После щеше да се извинява на очевидците. Ако Рансъм беше долу, Дейв имаше само една-две секунди, за да…
Убий го.
Точно така.
С отвертката.
През сърцето.
После бягаш.
Да.
Дейв стисна отвертката. Извади я от работния колан и я долепи до бедрото си. Мускулите на дясната му ръка бяха свити, напрегнати и готови.
Стигна до края на стълбището. Пред него тълпата се промъкваше през аварийния изход и се изливаше във фоайето на приземния етаж. Дейв вървеше зад служителите, като въртеше очи надясно и наляво. Избърса длани в панталона. Лошо. Отвертката можеше да се изплъзне от пръстите му.