Вцепенението преминаваше. Дейв се наведе, сложи ръце на коленете си и започна да диша дълбоко.
Пиеше му се вода. Сапун и хавлия също нямаше да му навредят.
Огледа се.
Сигурно беше на втория етаж.
Какво ли имаше там?
Истинските бизнесмени нямаха кабинети на втория етаж. Винаги се помещаваха някъде във висините.
Изведнъж се сети. Нюйоркските собственици обикновено даваха втория етаж под наем на хора, нуждаещи се от кабинет за няколко часа или за един-два дни. Там имаше ресторанти, достъпни само за елитните обитатели на горните етажи. Посредствена кухня, прекалено скъпи вина, но свястно обслужване и удобно уединение, ако искаш да смаеш клиент от друг град.
Като всички служители на „Сентерекс“ и Дейв членуваше в този клуб. Не го беше посещавал от години. Дори не си спомняше името му. Нямаше значение. В заведението имаше баня и вода.
Той свърна надясно. Коридорът беше облепен с тъмночервени тапети и украсен с портрети на покойни министър-председатели — всички до един тори.
Точно така. Клубът на министър-председателя.
Вратата беше тежка и облепена с фурнир, придаващ й вид на благороден тюдорски дъб. Малката месингова табелка гласеше: „Само за членове и гости“.
Преддверието беше облицовано с кадифе, а на стените имаше още портрети на покойни английски политици. Самият ресторант беше голям и ярко осветен. Масите бяха застлани със снежнобели покривки и отрупани със сребърни прибори. В средата, с чаша портокалов сок в ръка, седеше Рансъм. В другата си ръка държеше пистолет, насочен към гърдите на Дейв. Изражението му, както обикновено, беше непроницаемо. Не каза нищо, само дръпна спусъка.
2.
Ударникът изщрака. От заглушителя излезе облаче дим. Белегът под окото на Рансъм — подарък от обувката на Дейв — се зачерви. По лицето му пробягна леко раздразнение. Сетне вдигна лявата си ръка, за да зареди отново. Дейв вече бе извадил оръжието си. Рансъм отпусна ръка на масата.
Двамата мъже се гледаха мълчаливо. Дейв усети, че на лицето му разцъфва усмивка. Изражението на Рансъм не се промени.
— Мистър Елиът, наистина си рядка птица. Започваш да ми харесваш.
— Не искам да бъда груб, но изпитвам точно противоположните чувства.
— Съчувствам ти напълно.
— Благодаря. Между другото, много ще ти бъда признателен, ако пуснеш онова нещо — рече Дейв, като посочи пистолета на Рансъм. — Просто го остави да се изплъзне от пръстите ти. А после…
Пистолетът — същият като на Дейвид — тупна на килима. Рансъм заговори, преди Дейв да довърши мисълта си.
— Да го ритна към теб, нали? Така се прави. Държа на традициите.
Рансъм протегна крак. Оръжието се плъзна няколко метра напред.
— Питам от любопитство — всички ли патрони изпразни?
— Само първия. Когато нямаш необходимите инструменти, ти трябва повечко време, за да изсипеш барута от гилзите.
— Така е.
Рансъм изглеждаше съвсем спокоен — кротък човечец, бъбрещ учтиво с далечен познат.
— Но като имам предвид насоката, която взаимоотношенията ни взеха тази сутрин, следващия път мисля да проверя колко патрона ми остават.
Самообладанието му беше поразително. Сигурно беше най-хладнокръвният тип на планетата.
— Какво те кара да мислиш, че ще имаш още една възможност?
Рансъм изви дяволито вежди, погледна пистолета на Дейв и поклати глава.
— Ами, ти не си роден убиец. В разгара на битката можеш да убиеш някого. Виждал съм те да го правиш. Но хладнокръвно — едва ли.
Рансъм започна да си играе с ножа за хранене. Изражението му остана непроницаемо, но зениците му се разшириха. Мускулите на врата му се изопнаха. Беше готов да пристъпи към действие.
— Не, мистър Елиът, няма да ме застреляш.
Дейв стреля.
Заглушителят издаде тъп звук. Рансъм изрева. Стисна бедрата си там, където точно под слабините, рукна кръв.
— Дяволите да те вземат, мръсно копеле! Ти стреля по мен!
Дейв не му обърна внимание. Той беше на пода. Претърколи се три пъти наляво и погледна там, където трябваше да бъде резервният човек на Рансъм.
Мъжът беше на мястото си.
Дейв се прицели и натисна спусъка два-три пъти. Лицето на помощника се обля в червен дъжд. Дори не успя да вдигне пистолета.
— Ще те убия, мръснико!
— Я млъквай! Държиш се като бебе.
Дейв отново се претърколи и насочи оръжието си към Рансъм.