Информационната им зала беше обзаведена във величествения едновремешен стил — огромни компютри, бръмчащи периферни устройства и мигащи конзоли. Другите компании се прощаваха с грамадните си централизирани империи и заменяха обемистите Ай Би Ем бегемоти за по петнайсет милиона долара с лъскави работни кабинети и високоскоростна съобщителна мрежа в услуга на клиента и продавача. Но не и „Америкън Интердайн“. Компютърният им отдел заемаше целия етаж, като една четвърт от него беше предоставена на огромни замислени уреди, които приличаха на динозаври.
Ала сега Дейв се зарадва, като ги видя. Най-хубавото нещо на тези чудовища беше тяхната педантична сложност. Разглезените гиганти изискваха безкрайно внимание. За тях се грижеха легиони от високоплатени техници. Енергийни системи. Мощна климатична инсталация. Безчет редици от периферни устройства. Специални монитори и контролни уреди.
И множество жици.
Компютърната зала на „Америкън Интердайн“ беше разположена на подиум, под който се намираха жиците и кабелите. Там вътре наистина цареше пълно спокойствие.
Дейв се нуждаеше от скривалище. След като излезе от Клуба на министър-председателя, той на два пъти едва не се сблъска със специалистите по експлозивите. Ако го бяха видели — целият раздърпан, мръсен и вонящ на повръщане, понесъл откраднатата храна и припаси, и с пистолет, пъхнат в колана…
Вече имаше два пистолета — на Карлучи и на помощника на Рансъм. Оръжията бяха един и същ модел, макар че Дейв не можеше да определи какъв. На тях не бе отбелязано името на производителя, нито имаха серийни номера. И двата бяха леки, корпусите им бяха от полимер, имаха фабрично изработени заглушители, лазерни мерници и двайсет и един патрона в пълнител.
Дейв нямаше представа къде произвеждат такива пистолети. Патроните пораждаха размисли — дебалансирани, с изместен център на тежестта, проникваха дълбоко, въртяха се в тялото и разкъсваха вътрешностите. Човек, поразен с един от тях, умира на място. Дори едно одраскване може да го обездвижи. Точно над лостчето на предпазителя пистолетите имаха плъзгачи. Дейв предположи, че когато тези плъзгачи се бутнеха напред, оръжията ставаха автоматични и се превръщаха в малки ръчни картечници.
Тежко и горко на онзи, когото властите заловяха с такова оръжие. Самата мисъл за този вид пистолет беше нарушение на закона.
Което повдига някои въпроси — къде са правени и кои са хората, които ги притежават?
Свит удобно сред жиците под пода на компютърната зала, Дейв се опита да дремне. Но сприхавият му ангел — пазител не го оставяше на мира. Заради Хелън, разбира се. Защо бе застанала на страната на Рансъм и хората му? Как я бяха убедили да предаде собствения си съпруг? Едва ли му бе изменила умишлено. Сигурно й бяха казали някаква измишльотина, за да я подмамят да го разпознае.
Не можеше да проумее постъпката й.
Може би тя също желае смъртта ти.
Глупости. В продължение на пет години Дейв се бе старал бракът им да бъде сполучлив.
А тя стараеше ли се?
Млъкни! Не искам да те слушам!
Знаеш какво казват за хората, които спорят сами със себе си и губят…
Дейв изръмжа и се обърна на другата страна, като се опита да се намести по-удобно. Радиопредавателят, който бе взел от трупа на резервния човек на Рансъм, падна. Той го вдигна и го долепи до ухото си. Звукът беше слаб. Рано или късно техническият персонал на „Америкън Интердайн“ щеше да се появи и Дейв не искаше да започнат да се чудят откъде идва странният шум.
Водеше се следният разговор:
— Някой трябва да се свърже с Червеношийка, за да получим заповед какво да правим.
— Не. Не можем да го търсим. Само той може да ни се обажда.
— Но ченгетата връщат служителите в сградата. Не знам какво трябва да правим, но аз лично мисля да се омитаме от тук.
— Трябва да чакаме заповед за това.
— Майната им на заповедите. Само Червеношийка и Яребица знаят за какво става дума. Уж трябваше само да премахнем онзи тип. Дребна работа. След като е така, защо не ни казват защо е всичко това? Не задавайте въпроси, вика Червеношийка. Да го вземат дяволите. Знаеш ли какво си мисля? Обектът има нещо против някого. Знае някакви гадости за някоя важна клечка…
— Млъкни! — извика Яребица.