— Чакай, човече, изслушай…
— Спокойно, Коприварче. И не ме наричай „човече“.
— Извинявайте, сър — иронично каза Коприварче.
— Коприварче, ако имаш проблеми със заповедите, аз съм човекът, който ще ги реши. А ако задачата ви притеснява, ще ми бъде приятно да я обсъдим. Инак знаете какво трябва да правите. Това е всичко. Ясно ли е?
Яребица явно беше заместникът на Рансъм.
— Тъй вярно — измънка някой.
— Освободете линията — обади се вече не толкова спокойният глас на Рансъм. — Тук е Червеношийка. Нашият приятел е докопал единия предавател.
— Копеле…
— Казах да си затваряте устата. Първо, променям кода. Второ, всички да заемат незабавно определените им места. Трето, необходима ми е медицинска помощ. Четвърто, в ресторанта на втория етаж има труп. Трябва да го изнесат.
Чу се дълбоко вдишване и издишване. Рансъм бе запалил цигара. Е, всички имаме недостатъци.
— Мистър Елиът, предполагам, че слушаш. Обявявам едностранно примирие.
Подозирам, че Рансъм спестява истината.
— Повтарям, обявявам примирие, мистър Елиът. Всички ние ще се върнем по местата си и ще си отдъхнем. Както обещах, ще се свържа с шефовете си и ще поискам разрешение за преговори. През това време хората ми ще останат на поста си. Предполагам, че и ти няма да мърдаш. Като се има предвид охраната на изходите, това е единственото разумно решение.
Рансъм млъкна в очакване на отговора.
— Потвърди, че ме чуваш, мистър Елиът.
Дейв натисна бутона на предавателя си и прошепна:
— Чувам, Червеношийка.
— Благодаря. Искам да кажа още нещо. Ще наредим на управата на ресторанта да провери хранителните запаси. Ако липсва някакво количество черен пипер, ще преразгледам предишните си разпореждания.
В краката на Дейв лежаха три торбички със смлян черен пипер.
— Което означава, мистър Елиът, че не е необходимо да губиш време, като го разпръскваш заради кучетата.
Неприятно. Ако използваш достатъчно черен пипер, кучетата се объркват и се нахвърлят върху господаря си.
— И така, променям кода. Веднага.
Дейв очакваше, че радиопредавателят ще заглъхне, но след миг отново се чу гласът на Рансъм.
— Още нещо, мистър Елиът. Само между нас двамата. Ти си бивш военен. Знаеш, че има някои неща, които един командир не може да каже пред подчинените си.
— Слушам, Червеношийка.
— Така. Ето какво ще ти кажа. Изложих се, мистър Елиът, и ти дължа извинение. Не губя лесно самообладание. Но когато видях кръвта между краката си, помислих, че си ми гръмнал оная работа. Затова се държах така. Но сега признавам, че съжалявам. Съзнавам, че бях неадекватен, а ти постъпи правилно. Ти си един от хората на полковник Кройтер. И аз съм негов ученик. Никакви самостоятелни акции. Дори самотният рейнджър има верен индианец за другар. Ти знаеше, че с мен има помощник. Направи точно онова, което трябваше. Уважавам това. Надявам се, че ми прощаваш за държанието и думите. Говоря сериозно. Обещавам, че случката няма да се повтори.
Не е зле. Точно като по учебник по военна психология. Правдоподобен, откровен и спокоен — макар да е абсолютен ку-ку, Рансъм говори почти като приятен тип.
— Слушаш ли, мистър Елиът?
— Приемам, Червеношийка.
— Край.
Предавателят млъкна. Рансъм бе сменил кода.
Дейв облегна глава на жиците, намести се удобно и се оригна. Храната от Клуба на министър-председателя беше вкусна. Ала това не го изненадваше. В края на краищата първият войнишки закон гласеше, че откраднатата храна е най-хубавата. А според втория, след като сражението свърши, идва време за дрямка.
След малко Дейвид Елиът заспа.
4.
Вълненото сако на инструктора му придаваше подходящ професионален вид. Той бе среден на ръст, но изглеждаше по-висок. Начинът, по който държеше вдигнати главата и носа си, даваше илюзия за височина. Косата му бе малко по-дълга, отколкото трябваше, но добре поддържана и модерно подстригана. И все пак инструкторът изглеждаше не на място в помещението, пълно с късо подстригани военни възпитаници.
— Добър ден, господа — каза той с характерния за жителите на Нова Англия ирландски акцент.
Сутринта лейтенант Елиът и десетината му състуденти разглеждаха военновъздушната база Форт Браг.
— Казвам се Робърт. Може да ме наричате Роб, ако искате. Предпочитам да се обръщате на малко име към всеки, с когото се запознаете тук. Предлагам да забравим фамилиите си.