— Господи, Бърни, защо, по дяволите, направи това? Сигурно положението не е било толкова лошо. Каквото и да беше, щях да ти простя. Все щяхме да се спогодим. Не беше нужно да…
Шумове.
Не само долу на улицата, но и в коридора, пред кабинета на Бърни. Тичащи по килима крака. Металическото изщракване от зареждане на пушка-помпа. Хладен глас, говорейки с диалект от Апалачите.
— Внимавайте там.
— Мили боже! Той е бил на етажа през цялото време!
Дейв се отдръпна от прозореца, прекоси тичешком кабинета, хвърли се в килера и се спотаи в мрака. Вратата на кабинета се отвори. Чу се тропане и шумолене. Представи си картината — стандартна тактика на нападение. Един човек, легнал по корем на прага, опрял пръст в спусъка на пистолета, друг — коленичил, описващ полукръг с пушката, докато търси мишената, и трети — клекнал зад тях, извършващ същата процедура.
— Чисто ли е? — попита Рансъм.
— Да. Но има един проблем.
— Какъв?
— Евреинът се е самоубил. Скочил е през прозореца.
Воят на полицейските сирени заглуши първата част от отговора на Рансъм. Дейв чу само:
— … Трябваше да се досетя, че няма да издържи. Имаме няколко минути, преди да пристигне местната полиция.
Рансъм вече беше в кабинета, владееше положението и издаваше заповеди с тих и хладнокръвен провлечен глас.
— Орехче, вземи трима човека и пренесете нещата долу в базата. Слезте по стълбите.
База ли? Значи са установили база на някой от етажите.
— Сойка, кажи на патолозите, че искам кръвна проба от обекта. Да я докарат с линейка. Да пуснат сирените.
Кръвна проба ли? Откъде, по дяволите, са я взели? Не са ти правили изследвания, откакто доктор Сандберг… Ами, правиха ти…
— Отпечатъци от ДНК, Сойка. Възнамерявам да пръсна няколко капки от кръвта на обекта върху онзи счупен прозорец.
— Ясно, сър. Хитро.
— Побързай.
— Да, сър.
— Не разбирам, шефе — обади се друг глас, приглушен, на по-възрастен човек.
— Сойка и аз ще пристигнем няколко минути след полицаите. Ще загатнем, че това не е обикновено самоубийство. Ще подхвърлим и кой е главният заподозрян. Експертите по съдебна медицина ще намерят два вида кръвни групи на местопрестъплението и хоп — убийство. А когато направят аутопсия на обекта, всичко ще бъде ясно като бял ден.
Аутопсия ли? Сега знаем какво споразумение искаше да ти предложи.
— Дива гъска — продължи Рансъм, — искам да се свържеш със средствата за масово осведомяване. Осигури пълно отразяване. Радио, телевизия, вестници — навсякъде. Лунатик изхвърля шефа си през прозореца. Убиец-маниак се разхожда на свобода. Бясно куче. Да се застреля. До двайсет часа и трийсет минути всяко нюйоркско ченге ще го търси.
— Ами ако реши да напусне града?
— Това противоречи на психиката му. Той е един от нас. Няма да зареже всичко и да избяга.
— И все пак…
— Разбрано. Да наблюдаваме всичките му познати, с които би могъл да се свърже, нали?
— Да. И удвоени екипи.
Господи! Колко ли полка командва онзи тип?
— Добре. Колко начина има да се напусне този остров?
Дива патица млъкна, за да помисли, сетне отговори:
— Четири авто тунела. Шестнайсет-седемнайсет моста. Три летища за хеликоптери. Четири-пет линии на метрото. Четири летища, като броим Нюарк и Уестчестър. Три железопътни линии. А, да, може да вземе и въжената линия до Рузвелт Айлънд и после…
— Твърде много. Нямаме толкова хора.
— Мога да се обадя на Вашингтон.
Вашингтон ли? О, Боже, тогава онези негодници наистина са от правителството.
— В момента това не е желателно.
В гласа на Рансъм прозвуча нова нотка — леко раздразнение и същевременно безпокойство.
— Изобщо не е желателно. Поставете хора само на главните пътни артерии и на летищата. Това е най-доброто, което можем да направим. Останалите — ако някой се натъкне на местен полицай, да запази спокойствие. Това са нюйоркски ченгета, а не мексиканците, с които сте свикнали да си имате работа. Не се подкупват лесно. Дръжте си устата затворена и избягвайте конфронтациите. Хайде, действайте.
— Сър, има съобщение за вас. Спешно е.
— Казвайте… Тук Червеношийка… Той какво?… Красиво, истинско съвършенство… Прието. Край. Добре, слушайте. Орехче е долу, на пода на седемнайсетия етаж. С разрязана сънна артерия.
Гласът му беше безчувствен като на робот.