Дейв прехапа устни.
Мислеше, че онези ножове за отваряне на пликове не са смъртоносни, нали, приятелю?
Леденият монотонен глас на Рансъм продължи:
— Господа, това е немарлива работа. Поисках пълно покритие на онези стълбища след нескопосания опит да примамите обекта да започне престрелка. Разочарован съм от резултатите. Хайде да се опитаме да действаме малко по-професионално от сега нататък. Като се има предвид нежеланието на обекта да сътрудничи, зарежете предпазливостта.
— Ще го хванем ли, сър?
— Разбира се, Дива гъска. Ако не го заловим на улицата, ще го пипнем, когато се върне тук. А той непременно ще го направи.
И още как!
— Добре, а сега, искам да поговоря насаме с мистър Елиът.
Глава 6
Дейв отива на разходка
„… Той не беше убеден, че войната се състои в избиване на противника. В това имаше някакво противоречие.“
1.
Признай си, приятелю, винаги си искал да го направиш.
Абсолютно.
Ще се забавляваш много повече, отколкото през целия си живот.
Много си близо до истината.
Оня в беемвето не те приема сериозно. Дай му да разбере.
Дейв присветна с фаровете. Шофьорът на беемвето бе долепил мобифона до ухото си. Отказа да мръдне. Беше спрял напреки на шосето и блокираше пътя на Дейв. Дейв грабна микрофона от таблото, натисна копчето и гневно изръмжа:
— Хей, ти, в беемвето. Полиция. Спешен случай. Или се отмести от пътя, или ще отидеш в затвора.
Усиленият звук на гласа му отекна по улиците. Шофьорът на беемвето хвърли един презрителен поглед през рамо и се дръпна встрани.
Дейв настъпи газта. Съпровождан единствено от язвителния си ангел — пазител, той избуча из Манхатън с откраднатата полицейска кола.
Ключовете бяха в джоба на полицая заедно с документите на превозното средство. Дейв ги прегледа внимателно и се накани да ги пусне върху облицования с плочки под на мъжката тоалетна, когато вътрешният му глас прошепна: Хей, приятелю, току-що простря униформен полицай, който изпълняваше служебния си дълг или поне докато изпразваше пикочния си мехур и го завърза в тоалетната за инвалиди. Добави към това и факта, че открадна униформата, значката и фуражката му.
Но не и обувките му.
Само защото не ти станаха. Освен това пречука пет-шест типа, които може би бяха федерални агенти, сви пари от всеки, когото срещна, обади се, че в сградата има бомба, заложи опасни за живота капани на аварийното стълбище в служебен небостъргач на Парк Авеню, извърши безброй тежки атаки и престъпни влизания с взлом, приготви коктейл от домашни експлозиви и открадна собственост на телефонната компания. А, да, търсят те и за убийството на Бърни Лийвай. А сега гепи и полицейска кола. Вероятно ще прибавят няколко века към присъдата ти, която вече възлиза на десет хиляди години затвор.
Дейв сви рамене и пусна ключовете в джоба си. Излезе от тоалетната на четирийсет и петия етаж точно, когато там влизаше полицаят. Дейв му кимна.
— Можеш ли да си представиш? — изръмжа ченгето. — Онзи е имал лична тоалетна. Пък скочил през прозореца.
— Казах на лейтенанта, че искам поне веднъж в живота си да се изпикая в частна тоалетна на Парк Авеню, а той — не, може да има отпечатъци рече Дейв.
— И на мен ми каза същото. Невероятно!
След пет минути Дейв беше на приземния етаж и си проправяше път през тълпата от полицаи и телевизионни екипи. Никой не го погледна. Както и очакваше, униформата го правеше още по-незабележим, отколкото работното облекло на телефонния техник.
Патрулната кола беше до тротоара. Дейв се вмъкна в нея, включи двигателя, ухили се широко и потегли в мрака.
На 87-ма улица и Бродуей Дейв завъртя волана наляво и се стрелна на запад. По средата на следващата пресечка изключи сирената и лампата. Намали, свърна надясно и спря до бордюра. Паркира точно до пожарния кран.
Няма закон, който днес не наруши.
Мардж Коен бе казала, че живее на 94-та улица. Дейв смяташе да измине пеша остатъка от разстоянието. Твърде рисковано беше да задържи полицейската кола или дори да бъде близо до нея. Някой скоро щеше да открие изчезването й.
С увитите в хартия дрехи на Грег под мишница, Дейв тръгна отново на изток по 87-ма улица. Разхождащ се пеша полицай беше необичайно явление и неколцина минувачи го погледнаха. Повечето не го забелязаха.