Какво, по дяволите, е това?
Пръстите й бяха изкривени, а ноктите — насочени право към очите му. Дейв се дръпна и вдигна ръка.
— Чакай малко…
Мардж приклекна, готова за скок.
— Мръсник!
Тя скочи. Ноктите й отново се доближиха до лицето му. Дейв я хвана за китките и я задържа. Съвсем не очакваше такова държание от нея.
— Копеле! Гадняр!
Мардж се гърчеше в хватката му. Ритна го по пищяла. Дейв знаеше, че ще има рана.
Доста е силна за ръста си, а?
— Как се осмеляваш? — изпищя Мардж.
Дейв я вдигна и я занесе в апартамента. Тя пак го ритна.
Той затвори вратата с крак.
— За какви се мислите, копелета такива?
Мардж се опитваше да се отскубне от него. Дейв я стисна още по-здраво. Тя се изплю в лицето му.
— Мардж, виж какво. Аз не съм…
Внезапно усети пареща болка. Белите му дробове се изпразниха. Свлече се на колене, като се мъчеше да не припадне.
Мардж го бе ритнала в слабините.
Рансъм и хората му са едно, но тази разярена нюйоркчанка е съвсем друго.
Дейв се подпря с ръка на пода, за да не падне, и разтърси глава да проясни съзнанието си. Не се получи. Вдигна чело, като поемаше дълбоко въздух и потреперваше. Мардж запрати по него една ваза, достатъчно тежка да го убие. Дейв се хвърли наляво и я хвана за краката. Тя се строполи до него, като псуваше. Той легна върху нея и я притисна към пода с тежестта на тялото си. Мардж изпищя, изруга и обеща да го убие.
Не трябваше да й взимаш парите, приятелю.
Дейв се опита да не мисли за болката между краката си и се съсредоточи върху дишането, за да може да говори членоразделно.
— Мардж, извинявай, че взех парите ти. Мислех, че така ще изглежда по-правдоподобно и…
— Парите ли? — изкрещя тя. — Откачено копеле, та аз бях забравила за теб и за проклетите ти перверзни приятели. Ще ти откъсна топките…
Успя да я успокои за десет минути. Мардж започна да плаче — нещастна и трепереща като уплашена птица.
Четирима едри мъже чакали пред вратата й. Единият размахал значка. Точно преди петнайсет минути била изхвърлила предавателя, който й бе дал Дейв. Останал в боклукчийската кофа пред кварталното заведение „Агостино“. Вече мислела, че няма за какво да се притеснява.
— Може ли да влезем и да поговорим с вас, мис Коен?
— Разбира се. Колко ще продължи?
— Малко. Дайте да нося пазарската ви чанта.
Тя отворила вратата на апартамента си. Влезли само тримата. Четвъртият останал навън, в коридора. Единият заключил всички резета и се облегнал на вратата.
Мардж отстъпила и застанала зад канапето. Единият носел черна кожена чанта. Оставил я на масичката за кафе. Вторият, онзи със значката, рекъл:
— Аз съм офицер Канади. Това е доктор Пиърс.
— Доктор ли?
— Гинеколог. Имам основание да смятам, че човекът, който ви е нападнал днес следобед, ви е изнасилил, докато сте били в безсъзнание.
— Ами. Не ставайте глупави. Щях да усетя…
— Ние решаваме. Лекарят ще ви прегледа.
И доктор Пиърс извадил чифт найлонови ръкавици.
Лицето на Мардж беше чисто. Измила бе грима. Сълзите й бяха бистри, дори прозрачни.
— Сонди — задъхана разказваше тя. — Стерилизирани шишенца. Игла. Другите двама гледаха. Лицата им бяха безизразни. Най-едрият…
Тя потрепери и зарида в обятията на Дейв.
— Успокой се, Мардж.
Не можа да измисли друго.
— Всичко свърши. Поеми дълбоко въздух и…
— Оня ме държеше. Запуши устата ми. Смъкна дрехите ми. Другият, който каза, че е лекар… Господи, беше по-лошо и от…
Цялото й тяло трепереше, разтърсвано от ридания и унижение.
Дейв я прегърна и сложи главата й на гърдите си. Това, изглежда, я успокои. Пък и беше по-добре да не вижда лицето му — пребледняло от гняв и с изражението на човек, замислящ отмъщение.
21 часът и 23 минути
Дейв стоя при нея повече от час. Намери бутилка евтино бренди. Алкохолът я успокои. С изключение на моравите кръгове под изумруденозелените й очи, тя си беше същата дръзка привлекателна жена, с която се бе запознал следобед.
Вече не разговаряха за мъжете, които я бяха насилили. Тя не беше в състояние да говори повече за това. Сигурно щяха да минат месеци, преди да се съвземе. Сега обсъждаха Дейв и се опитваха да намерят някаква логика в онова, което ставаше с него.
— Не знам — каза той. — Мога само да правя догадки, но това е всичко.