Тя кимна, но явно не му вярваше.
— Добре. Да предположим, че е възможно. Какви доказателства имаш?
— Никакви. Съдя само по начина, по който говорят, модерната им екипировка и оръжия, по това, колко лесно нареждат да се подслушват телефоните и по факта, че Рансъм е прочел военното ми досие и всичките му хора имат един и същ адрес на визитните картички. Пък и Хари Холиуел. Моят приятел Хари, който се опита да ми разбие главата с каната за кафе. Той е голям баровец и много влиятелен човек. Ако е един от хората на Рансъм, това означава, че са замесени важни клечки.
— Все още не разбирам… Освен ако… Мислиш, че е нещо, свързано с Виетнам ли?
— Да. Не. Не знам. Случило се е нещо. Докато съм бил там. Но аз не бях единственият. Ако искаха да ни затворят устата, трябваше да подгонят всички ни. Пък и нали покриха всичко — между другото, още една конспирация — на мълчанието. А и беше толкова отдавна. Вече на никой не му пука.
— Ами… Ще ми кажеш ли? Може би си забравил нещо?
Гласът на Дейв спадна и той почти изръмжа:
— Да съм забравил ли? Никога. Нищо не съм забравил. Бих искал да е така.
— Но…
— Не, Мардж. Ти не искаш да знаеш и аз не искам да ти казвам. Приеми думите ми. Виетнам няма нищо общо с онова, което става днес.
— Щом казваш. Но тогава защо искат да те убият?
Дейв вдигна ръце.
— Знам ли? Предполагам, че съм видял или чул нещо, което не е трябвало. Проклет да съм, ако знам какво. Но фактът, че го знам, плаши до смърт някои много влиятелни хора.
— Защо?
Мардж всмукна от цигарата. Дейв въздъхна.
— Защото мога да направя публично изявление. Страхуват се, че щом разбера какво знам, ще пропея. Един път го направих. А те не забравят. Нито прощават.
— Искаш да кажеш, че се боят да не ги изобличиш ли? И че искат да те убият, защото може да ги натопиш?
— Може би. Само че ще употребят по-силни думи, отколкото „пропял“. Да, вероятно е така. Навремето в армията използвахме израза „правдоподобна опровержимост“. Това означаваше, че старшите офицери могат да отрекат, че са знаели какво вършим. Каквито и лудории да правехме, само трябваше да бъдем сигурни, че шефовете ни имат избора да кажат: „Хей, това беше лъжлива операция. Непозволена. В разрез със заповедите. Не ни обвинявайте. Нищо не знаехме за нея.“
— „Щом сте решили да приемете мисията…“
— Нещо такова. Ще ти кажа и друго. За каквото и да стара дума, то е нещо, за което никой не бива да знае. Не могат да си позволят да излезе наяве. Въпрос, който кара разгневени конгресмени да дават пресконференции и репортерите от „Вашингтон Пост“ да ги притискат до стената.
— Иранските контри.
— Примерно.
Дейв отмести очи от лицето на Мардж.
Пак гледаш краката й, приятелю. Не бива да го правиш.
— Тогава причината, поради която те преследват и се плашат, е, че ти можеш да разрушиш прикритието им и възможността им да отрекат… Онова, което знаеш.
Дейв отпи от брендито. Стана му топло. Отпусна се. Остави чашата. Не трябваше да се напива.
— Знаеш ли кое е най-странното? Те се опитват да ме направят част от цялата история. Ако писмото не е фалшификат, а истинско, тогава ФБР ме е проучвало, защото някой е искал да реактивизира старото ми удостоверение за сътрудничество на Службите за сигурност.
— Но дори и да е така, защо се опитват да те убият сега?
Мардж се премести и кръстоса крака под тялото си. Дейв зърна бледорозовите й бикини.
— Това е още един озадачаващ въпрос. По време на проверката може да са открили нещо, което ги е накарало да мислят, че рискът с мен е голям. Възможно е някой да е казал нещо, което не е трябвало да чуя. Знам ли? Но съм сигурен, че се е случило през последните няколко дни, дори двайсет и четири часа. Бърни беше изтощен. Не бе спал. Рансъм и Карлучи не се бяха бръснали. Били са на крак цяла нощ. И всичко, което направиха, за да ме хванат, беше измислено набързо. На момента. Нямаше план. Това е единствената причина, поради която съм още жив. Рансъм не е новобранец. Ако бе имал достатъчно време да изработи един хубав, подробен план за действие, щях да съм труп още преди закуска.
Мардж го погледна състрадателно и посочи с пръст празната му чаша.
— Искаш ли още едно?
— Не.
— В такъв случай какво прави през последните няколко дни? Какво видя? С кого разговаря?