Дейв погледна таблото. Колата, евтин корейски внос, беше нова. Говорителят по радиото съобщи, че е време за новините. Дейв усили звука.
— Най-важното в този час е, че в града се издирва Дейвид Пери Елиът, предполагаемият убиец на нюйоркския бизнесмен Бърнард Дж. Лийвай, президент на многомилионния конгломерат „Сентерекс“, който тази вечер бе изхвърлен от прозореца на кабинета си на четирийсет и петия етаж на Парк Авеню. Полицейски източници съобщават, че Елиът е главният заподозрян и заявяват, че Лийвай наскоро е повдигнал въпроси относно финансовите афери, в които е бил замесен Елиът.
Това е нещо ново.
— Властите подозират също така, че Елиът е нападнал полицейския служител Уилям Хъчинсън и е откраднал униформата и колата му. Елиът е бял, ръст метър и осемдесет и три, тегло осемдесет и пет килограма, светлокестенява коса, кафяви очи и е в добро физическо състояние. Въоръжен и много опасен. Умоляват се гражданите незабавно да уведомят полицията, ако забележат някой, отговарящ на описанието. Другите новини…
Дейв намали звука.
На пътния знак пишеше: „Патчог 40 км“. Отправи се натам.
Ходил бе там предишния ден. Пътува с шофьор и лимузина — една от четирите, предоставени на разположение на изпълнителните директори на „Сентерекс“. Като се имаше предвид движението по обед, пътуването до лабораториите „Локиър“ продължи два часа. Сега, късно нощем, щеше да му отнеме по-малко от час.
Лабораториите „Локиър“ са единственото място, откъдето Рансъм би могъл да вземе проба от кръвта ти, нали?
Обиколките на клоновете на корпорацията са едно от най-неприятните задължения в живота на изпълнителния директор. Принцът се изпраща да обходи феодалните владения, където в мухлясалото преддверие го посреща усмихнатият директор на предприятието. Той завежда уморения от пътуването посетител в наскоро почистената зала за съвещания и предлага на госта чаша лошо кафе. Учтивостта изисква да го приемеш и да го опиташ. След малко пристигат една-две от най-важните особи в предприятието. Ризите им са нови и закопчани догоре, а вратовръзките — здраво завързани. Облечени са в костюми, които през останалото време стоят окачени зад вратите на кабинетите им и бавно се измачкват. Гостът става, ръкува се с всички и безуспешно се опитва да запомни имената им. Директорът се приближава до челното място на масата, разпъва екрана и включва прожекционния апарат. Казва, че има няколко диапозитива, с които ще илюстрира дейността на фирмата си. Рядко повежда разговор с представителя на корпорацията. Посетителят се опитва да изглежда заинтересован, но всъщност не е. Някой изгася осветлението. Гостът вече не се мъчи да си придава заинтересован вид, защото никой не вижда лицето му. Директорът разказва надълго и нашироко за предприятието си. Основано след Втората световна война от най-големия син на емигрант тенекеджия. Графики, илюстриращи четирийсетгодишната история на постоянен растеж, схема на организацията, списък на доволните клиенти, амбициозни планове — накратко казано, семейство от щастливи служители, радостни, че ще бъдат осиновени от престижна корпорация, според които сливането ще бъде от взаимна изгода. По време на тази изповед посетителят седи умълчан и се наслаждава на приятна дрямка или отчаяно се опитва да измисли един-два интелигентни въпроса.
— Ако нямате въпроси, да направим кратка почивка, преди да ви разведем из помещенията.
— А конкуренцията? — бе попитал Дейв.
По-голямата част от представянето на лабораториите „Локиър“ се въртеше около имунната биология. Въпросът за конкуренцията беше най-доброто, което Дейв можа да съчини.
Не разбра много и от отговора. Нищо не му беше ясно, но кимаше с разбиране. Мразеше Бърни, че му възложи задачата да отговаря за тези лаборатории и беше ядосан, че трябва за пореден път да научи цяла нова терминология, за да може да надзирава още една от ексцентричните придобивки на Бърни. Защо, по дяволите, трябваше „Сентеркс“ да купува тази биотехнологична компания?
Отбиха се за малко в тоалетната и тръгнаха на обиколка — административният отдел, компютърният център, Лаборатория №1 с лъскави хромирани уреди, където се извършваше нещо, което Дейв не можа да произнесе, Лаборатория №2, пълна със затворени в клетки мишки с розови очички, Лаборатория №3 — толкова студена, че Дейв виждаше дъха си, Лаборатория №4, където се извършваше дисекция на котки, Лаборатория №5…