Достъп ограничен
Само по гласова идентификация
Задължително защитно облекло
— А това е Лаборатория №5. Мисля, че днес няма да имаме време да ви я покажем…
Слава богу!
— Пък и трябва да облечете специален костюм…
В същия миг вратата на Лаборатория №5 се отвори. Един лаборант със снежнобял „космически скафандър“ изтърча навън, погледна през рамо и изруга.
— По дяволите, затворете клетката!
Гърчещо се кълбо от кафява козина скочи на гърдите му. Мъжът се спъна. Кафявото същество скочи. Дейв посегна инстинктивно и го хвана. Усети изгаряща болка. Животното беше дребна червеникавокафява маймуна. Дългите й кучешки зъби се впиха в лявата му китка.
Настъпи суматоха. Струпаха се хора, които мърмореха:
— Извинявайте. Малък инцидент. Никога не се е случвало досега.
Сетне го заведоха в лекарския кабинет. Медицинската сестра почисти раната, сложи мазен антисептик и я превърза с марля.
— Ще ви взема кръв, мистър Елиът. Няма нищо опасно, никаква вероятност от зараза с бяс или нещо подобно. Само за всеки случай. По-добре да се погрижим навреме, отколкото после да съжаляваме — това е златното правило в лабораториите „Локиър“.
Кръвната проба.
Да. Знам. Рансъм я е взел от там.
А картината?
Коя картина?
Портретът на онзи гаден дърт Локиър, основателят на компанията.
Дейв си спомни за него. В залата за съвещания имаше портрет, рисуван с маслени бои. Погледна го бегло. Ала… имаше нещо. Там беше изобразен възрастен мъж — на шейсет и няколко години. Но какво толкова му беше странното… Човекът на портрета… Аха! Беше облечен във военна униформа. Защо основателят на една биотехнологична изследователска лаборатория ще позира в униформа?
При това не каква да е.
Униформата не беше съвременна, нито дори такава, каквато Дейв бе носил през 60-те. Локиър беше облякъл мундир от времето на Айзенхауер, смешна къса черна вратовръзка и войнишко кепе от Втората световна война.
Локиър бе починал преди няколко години. Имаше неприятности с имението си. Затова продаваше компанията и твърдеше, че сделката е добра.
И така, създателят е шейсет-седемдесетгодишен, а компанията е на четирийсет години. Значи я е основал на трийсетгодишна възраст. А когато остарее и дойде време да нарисуват мемориален портрет — какво прави?
Директорите и основателите позират за официалните си портрети, облечени в сини костюми, бели ризи и черни вратовръзки. Но не и Локиър. Той бе позирал с военна униформа от 40-те.
Странно.
Наистина.
4.
Дейв излезе от магистралата на разклона за Патчог и зави на юг към океанското крайбрежие. След няколко минути отново пое на север.
Минаваше покрай хълмисти поляни, ниви, засети с картофи, и горички. В този късен час тясното черно шосе беше пусто. Колата под наем беше единственото превозно средство, а фаровете й — единствената светлина. Дейв затвори дясното си око.
Има нещо повече, освен кръвната проба.
Чувстваше се неспокоен, като шофираше нощем. Не му харесваше начинът, по който изглеждаха дърветата. Листата им бяха мъртвешки бели на ярката светлина на фаровете.
Мразеше бледата светлина. Напомняше му за трупове. Пък и дърветата трябваше да бъдат осветявани отгоре и да хвърлят сянка надолу. Нощното шофиране обръщаше естествения ред. Караше го да се чувства неспокоен.
На пътя изскочи животно с блестящи очи. Сърцето на Дейв подскочи. Съществото изчезна, преди да успее да натисне спирачките.
Десен завой. Отново към океана. Нощта беше безлунна. Това щеше да помогне.
Ето я. Дълга ограда отгоре с бодлива тел и малка табела:
Лаборатории „Локиър Инкорпорейтид“
Служителите да показват документ за самоличност
Посетителите да се записват, преди да влязат
Наоколо не се виждаше никой. Будката на пазача беше пуста.
Възможно ли бе Рансъм да е допуснал глупава грешка и хората му да не бяха тук?
Няма начин.
Или Дейв грешеше, или „Локиър“ не беше в дъното на нещата.
Абсурд.
Дейв заобиколи, мина километър и половина покрай оградата и при южния й край изключи фаровете. Спря и отвори дясното си око. То бе привикнало с мрака. Стар пехотински номер — държиш едното си око затворено, докато наоколо прелитат светлини. Настъпи ли отново мрак, нощното ти виждане е по-добро от това на противника.