Дейв шофираше по магистралата. Движеше се на запад, към Ню Йорк. Колата под наем стенеше от високата скорост. Дейв натисна педала за газта докрай. Скоростомерът показваше сто и трийсет километра в час. Автомобилът не можеше да върви по-бързо. Още малко и щеше да се разпадне. Дейв проклинаше фирмата „Херц“ за коли под наем и корейската автомобилна промишленост.
Проклинаше и Бърни Лийвай. Вече знаеше какво бе направил Бърни — поне в общи линии. Знаеше, защото Скот Тачър му го бе казал преди известно време.
Това се случи преди година и половина. Един четвъртък Скот и съпругата му Оливия бяха поканили Дейв и Хелън на вечеря във вилата си в Сътън Плейс.
Вечерите на семейство Тачър бяха легендарни. Човек никога не знаеше кои ще бъдат другите гости. Държавни глави, политически капацитети, лауреати на Нобелова награда, художници, писатели, музиканти и един път дори трупа циркаджии. Тачър канеше всички — или поне интересните особи.
Онази вечер имаше пет двойки — домакините, семейство Елиът, нашумял напоследък романист и непълнолетната му любовница, един сенатор със съпругата си и Луиз и Майк Аш — последният изпълнителен директор на компанията на Тачър — женени и свадливи като влюбени.
Вечерята свърши. Отнесоха съдовете и приборите. Скот Тачър стана и се приближи до шкафа. Извади бутилка „портвайн“ и абаносова кутия. Сложи ги на масата и отвори кутията.
— Някой иска ли пура?
Жените излязоха.
Тачър издърпа една дълга кафява „Монте Кристо“. Отряза върха със специално ножче, запали я само с една клечка кибрит и се ухили лукаво.
— Последното оръжие, което е останало на мъжете, господа.
От устата му бавно излизаха кълба гъст синкав дим. Той подаде кутията за пури на Майк Аш.
— Другите ни оръжия претърпяха поражение, хитростите ни бяха разкрити, а бронята — пробита. Остават ни само пурите, последното парцаливо знаме на мъжествеността, което още се развява над бойното поле, превзето от амазонките.
Аш също запали и предаде кутията на сенатора.
— Ех, да беше тук Джъстийн…
— Мис Голд, сенаторе. Винаги скъпа на своенравното ми сърце и със сигурност единствената жена на света, която ми съперничи от чиста злоба. Тя се занимава с връзките ми с обществеността и щеше да бъде тук, ако не я бяха извикали по работа извън града. Прекрасна жена. Цени хаванските пури не по-зле от мъжете.
Сенаторът отказа да вземе пура и бутна кутията към Дейв, който избра една и ласкаво я погали. Отдавна се бе отказал от цигарите, но не можеше да устои на една хубава пура.
Романистът се извини и излезе. Ставало му лошо от пушека.
— А сега, след като жените и слабаците си тръгнаха, на какви мъжки пороци да се отдадем? — попита дяволито Тачър. — Политически хули? Пикантни унизителни историйки? Заговор за възстановяване робството над жените? Планове за поквара на децата, замърсяване на околната среда, ограбване на малцинствата, потискане на беззащитните, експлоатация на бедните или унижаваме на инвалидите? Или да се впуснем в темата, която жените най-много презират — спорта?
— Пак е в едно от неговите настроения — усмихна се на Дейв Майк Аш, после се обърна към Тачър. — Какъв успех постигна днес, шефе?
Тачър го изгледа кръвнишки.
— Не си ли забелязал, че в тези упадъчни времена вече не е достатъчно самият ти да се чувстваш добре?
Гласът му се извиси — гърмящ от възмущение.
— Самоуважението вече не е достатъчно. Както и чувството, че си постигнал нещо. Достойнството и самомнението — също. Сега най-важното е не аз да съм добре, а ти да си зле!
— Калифорнийската комисия по човешкото достойнство… — започна сенаторът.
Тачър се приближи до него.
— Не мога да се чувствам добре, че съм жена, ако ти не се чувстваш зле, че си мъж. Не мога да се гордея, че съм чернокож, ако ти не се срамуваш, че си бял. Не мога да се уважавам, че съм хомосексуалист, ако ти не си притеснен, че си нормален. Толерантността е отживелица, тя е нещо старомодно и ние не я искаме. Равенството също — то е снизхождение в най-добрия случай, а всъщност е изнамерено, за да те унижава. Ако трябва да постигна вътрешна хармония и самоуважение, което е мое задължение, не е достатъчно да сме равни. Съвсем не! Единствено превъзходството ще ме направи щастлив. И за да съм сигурен, че са ме разбрали, ще заповядам да изгорят библиотеките ви, да пренапишат биографиите ви, да прочистят речника ви и ще дам на идеологическата полиция властта да ви принуди да бъдете етични в речите и поведението…