Системата го попита колко назад във времето иска да се върне. Дейв написа „20 години“.
„Невалиден параметър. Опитайте отново“.
„10 години“.
„Парола или търсен текст?“ — попита системата.
Дейв написа „Локиър“.
Компютърът му показа, че работи. След няколко мига на екрана се появи:
„Намерени са 12 файла. Натиснете клавиша <ENTER>, за да ги разгледате. Използвайте <DELETE>, ако искате да търсите нещо друго“.
Дейв отново натисна ENTER.
Първите четири текста бяха статии от „Ню Йорк Таймс“, „Уол Стрийт Джърнъл“, „Бизнес Уийк“ и „Нюздей“ относно това, как „Сентерекс“ се бе сдобил с „Локиър“. Дейв не си направи труда да ги прочете изцяло. Беше осведомен по този въпрос.
Петият текст беше озаглавен: „Локиър получава патент за имунизационно лекарство“.
Дейв натисна клавиша „F“ и цялата история се изписа на екрана. Не разказваше много. Нито шестата, седмата, осмата и деветата. Десетата обаче беше онова, което търсеше.
„Некролог на Рандолф Локиър от «Ню Йорк Таймс». 14.12.91. Заглавие: «Рандолф Дж. Локиър, учен-изследовател, починал на седемдесет и четири годишна възраст». Доктор Рандолф Дж. Локиър, уважаван лекар, изследовател и директор на лаборатория «Локиър», основаната от него компания, почина днес в дома си в Лонг Айлънд. Говорителят на компанията съобщи, че доктор Локиър е боледувал от известно време. Причината за смъртта е конгестивен сърдечен удар. Доктор Локиър е роден в Парсипани, Ню Джърси, на 11 май 1917 г. Учи в Дартмут и завършва медицина в Колумбийския университет. Участва в сраженията в Тихия океан по време на Втората световна война. През 1947 г. генерал Дъглас Макартър назначава доктор Локиър за съветник по медицинските въпроси в Съюзническата комисия по въпроса за Япония. Доктор Локиър е уволнен от военна служба през 1949 г. През 1950 г. той създава компания, наречена на неговото име, с главно управление близо до Патчог, Лонг Айлънд. Частните лаборатории «Локиър» са независима научноизследователска организация и производители на лекарства. Една от първите корпорации, която получава патент за синтетичен човешки биохимикал. От 1980 г. насам компанията често е цитирана като една от водещите в областта на имунологията. През 1964 г. доктор Локиър е избран в борда на директорите на «Кицуне лимитид», японски конгломерат, производител на лекарства. Той беше член и на Управителния съвет на фармацевтичните заводи «Норбеко», швейцарски производител на лабораторни прибори. От 1969 до 1973 г. е специален съветник по тропическа медицина към Комисията по здравеопазването. По-късно президентът Рейган подкрепя назначаването на доктор Локиър за председател на Съвета по пандемични заболявания към Обединените нации. Има син, Дъглас М. Локиър, и дъщеря, Филипа Локиър Кинкейд. Опелото ще бъде в събота в дома му.“
Кратък некролог. Не казваше много. Само повдигаше въпроси.
Какви например?
Как е станал помощник на Макартър? Тогава едва ли е бил на повече от трийсет и три-четири години. Специалист като Макартър би предпочел някой по-възрастен и опитен човек.
Било е война, приятелю. Нали си спомняш какво е? Всички са млади, с изключение на генералите.
Бил е член на борда на директорите на японска компания. Японците не канят чужденци в състава на управителните си съвети.
Вероятно е било някаква сделка. За лиценз на технология. Локиър им е дал патентното право, а те на него — членство в дирекционния си съвет. Голяма работа.
Имал е връзки с правителството. При това с доста високопоставени особи.
Че кой няма? Само трябва да стигнеш до определена възраст. Доктор Сандберг например…
— Скорец, тук Червеношийка. Нали щяхте да се обаждате през четвърт час?
Рансъм беше лаконичен и спокоен както винаги.
Предавателят изпращя.
— Съжалявам, Червеношийка — каза един глас, който принадлежеше на пазача във фоайето. — Този скапан предавател се повреди. Изтри кодовете. Пък и имах компания.
Дейв облиза устни. Размяната на предавателите беше рискован ход. Ако пазачът беше забелязал…
— Каква компания?
— Някакъв педераст и група проститутки.
— Кой беше педалът?
Дейв прегледа останалите файлове. Отнасяха се само до патенти. Нямаше да научи нищо. Изключи компютъра.
— Някакъв програмист. Работи в „Америкън Интердайн“.
— Името?
— Ами, видях картата му… Ама… По дяволите, забравих.