Рансъм се колебаеше. Дейв чу изщракване на запалка.
— Опитът, това е ключът. Обектът е твърде опитен за маневрите, които се опитваме да му приложим. Слушайте всички. Ние се отнасяме към мистър Елиът като с един от обикновените си обекти. Но той съвсем не е такъв. Елиът е като вас и мен. Виждал е отблизо действителността и не си прави илюзии. Този човек е един от нас.
Рансъм отново млъкна. Дейв го чу, че всмукна от цигарата си.
— В това е грешката ни. Издавахме такива заповеди, сякаш той е лесна мишена. Предприехме обичайните процедури. И ако първия път му провървя, то после трябваше само да упражним психологически натиск. Да доведем съпругата, детето и приятелите му. Да го поразтърсим. Да го принудим да действа по-бавно. По дяволите! — изръмжа Рансъм. — Бих сложил за стръв и родната му майка, но той само ще свие рамене и ще застреля още няколко човека. Казвам ви, обичайните процедури няма да минат в случая. Той вече ги знае. Не, традиционните ритуали в нашата професия няма да имат успех с този обект. Обикновените планове не решават необикновени проблеми. Трябва да направим нещо специално.
— Сър?
— В момента му устройвам нещо. То ще го довърши. Нищо друго, само това ще има ефект.
— Кое, сър?
Умората изчезна от гласа на Рансъм. Измести я победоносен тон.
— Променям заповедите, Бекас. Няма да ти кажа как. Само ще отбележа, че този път съм измислил истински шедьовър. Убеден съм, че ще го впишат в учебниците. Този път обектът сам ще ме моли да свърша с него.
Рансъм се изсмя. Дейв го чу да се смее за пръв път. Звукът никак не му хареса.
2.
Дейв още не бе обмислил следващия си ход. Но думите на Рансъм промениха нещата. Какъвто и дяволски капан да подготвяше, Рансъм се чувстваше доволен и самоуверен. Дейв изу обувките си и изскочи от компютърната зала.
Коридорът беше дълъг, еднообразен и осветен от луминесцентни лампи. На кремавите стени бяха окачени няколко евтини плаката. Дейв се отправи безшумно към асансьорите.
Бекас стоеше там и нетърпеливо очакваше пристигането на асансьора. Усети, че нещо не е наред и понечи да се обърне, ала вече беше твърде късно. Дейв го блъсна в стената и опря пистолета си в гърлото му. От носа на Бекас потече кръв. Дейв го бе счупил.
— Не се опитвай да ме будалкаш. Нали си спомняш какво ти каза Рансъм — че не съм обикновен цивилен. Кажи сега, базата ви е на трийсет и петия етаж, нали?
— Да, сър.
Дейв го хвана за косите и дръпна главата му назад.
— Повтори. На целия етаж ли?
— Откъм страната на Парк Авеню.
— Колко сте?
— Ъх…
— Откога си на служба, синко?
— От четири години…
— Не изплащат обезщетения на семействата, ако не си служил шест години.
Нещо в гласа на Дейв оказа желаното въздействие. Бекас разбра, че говори сериозно и започна да хленчи:
— Не знам! Може би двайсет-двайсет и пет.
— „Може би“ не е достатъчно.
Бекас беше почти момче, твърде млад за занаята на Рансъм и много по-мекушав, отколкото предполагаше външният му вид.
— Господи! — извика той. — Не стреляй! Наистина не знам!
Младежът трепереше от ужас. Дейв натисна пистолета.
— Добре, следващият въпрос. Защо ме преследвате?
— О, Боже! Та те не казват на хора като мен, мистър! Аз съм само един обикновен войник! Червеношийка и Яребица — те знаят, но крият от всички.
— Какво ви казаха?
Бекас се разбъбри.
— Нищо. Кълна се в майка си! Само… Ами… Трябвало да те убием. И ако… те хванем… да не докосваме тялото ти… без гумени ръкавици.
Дейв стисна зъби. Ставаше все по-лошо.
— Къде е Рансъм?
— На четирийсет и петия етаж. В кабинета на Лийвай.
— Какво прави там?
— Знам ли! Честна дума, нямам представа. Не бях там горе…
— Ще броя до три.
Дейв се чувстваше мъртвешки студен.
— Господи, наистина не знам! Когато спипахме оная еврейска курва…
Дейв блъсна лицето му в стената. После го направи пак. И отново. Не можа да преброи колко пъти.
— Говори, синко. Разкажи ми за еврейката.
От устата на момчето започна да излиза кървава пяна.
— Оная Коен. Тя искаше да се измъкне, но ние я хванахме — аз, Боби и Джорджо — точно когато излизаше от апартамента си. Тя е истински звяр, човече. Отхапа носа на Боби. Целият. Горкото копеле ще носи изкуствен нос до края на живота си.