Той взима пушката, КАР-15, с дясната ръка и се надига. Целият трепери и едва не пада.
Вляво, из храсталаците, куцат двама човека. Не може да съсредоточи погледа си върху тях. Аха, сега вижда кои са. Латорно и Паскал. Те са от един и същ град в Ню Хампшър и са големи приятели. Латорно помага на Паскал, който не може да върви. Десният му крак го няма.
Ярка светлина заслепява Дейв. Когато отново може да вижда, Латорно и Паскал ги няма. На тяхното място има само кален кратер и пушек.
— Оттегляй се в разгърнат строй!
Това е нелепо. Хора, които са влезли в месомелачката, не могат да отстъпват под строй.
Той се отправя препъвайки се натам, откъдето се чува гласът на Кройтер.
Звукът на АК-47 е характерен. Никога не го забравяш. Неколцина от виетнамците, изглежда, имат модификация тип 56 с пълнители от четирийсет патрона. На отделни цикли изстрелват около триста и петдесет куршума в минута. Във въздуха лети много олово.
Спарки Хендерсън вика помощ по радиостанцията. Кройтер изтръгва микрофона от пръстите му и хладно кръвно съобщава координатите. Дейв се препъва в краката му.
Джек го вдига.
— Имаш ли нужда от лекар?
— Не чувствам болка.
Точно както са ти казали. Ще усетиш болка след часове.
Джек, Спарки и Дейв побягват.
Небето над тях се изпълва с трясъци. Зад тях джунглата е погълната от пламъци. Провежда се въздушно нападение.
Съзнанието на Дейв е почти прояснено. Знае къде е, какво се е случило и къде отива. Ще има евакуация по въздуха близо до селото, през което бяха минали през деня. Това е единственото място, където хеликоптерите могат да кацнат. Трябва да пристигнат в 19 часа и 15 минути.
Той си проправя път през буйната растителност. Големите зелени листа са тежки и мокри. Преплетените лиани го спъват. Вече е на разстояние от сражението. Воят на изтребителите е далечен, а звукът от експлозиите — само тътен.
Неусетно се отделя от другите. А може би те се отдалечават от него. И в двата случая това отстъпление не се провежда с военна прецизност. То е пълно поражение. Всички бягат панически. Кройтер ще бъде бесен.
Причината е изненадващата и ожесточена виетнамска атака. Патрулът се натъква на нея. Врагът чака, разположен в удобни позиции — засада, изчислена да унищожава.
Знаели са, че американският патрул ще мине от там.
Дейв спира и поглежда ръката си. Вече започва да го боли. Ще остане голям белег и може би увреждане на мускула. Известно време няма да участва в сраженията.
Той изважда внимателно пластмасова кутийка от джоба на ризата си. В нея има пакет „Уинстън“ и запалка. Запалва цигара. Никотинът помага.
Затваря кутийката и я прибира.
В левия си джоб има компас. Не може да движи лявата си ръка. След малко успява да извади компаса и определя местонахождението си. Променя посоката. Трябва да върви още час и нещо. Има предостатъчно време.
Излиза от джунглата и нагазва в оризището. Селото е ей там, вдясно, на около двеста метра. Чува ридания и викове. Няма представа от какво са предизвикани.
Поглежда часовника си. Купи го за дванайсет долара, след като пръсна на парчета предишния. Иде му да строши и този. Часът е 18 и 30. Още четирийсет и пет минути и хеликоптерите ще се приземят.
Риданията се усилват и заглъхват на вълни. Дейв се чуди какво става. Може би някой коли вол. Той тръгва през оризището. Отправя се към селото.
Приближава се от юг. Виковете и писъците се чуват от северната страна.
Пушката му е преметната през рамо. И без това не може да я използва, защото лявата му ръка е ранена. Изважда пистолета — хубав, стар, 45-ти калибър, армейски модел 1911-А.
Промъква се покрай колибите. Много предпазливо наднича зад ъгъла на последната. Пред него е селският площад. Не може да проумее онова, което вижда.
Зад него един глас прошепва: Хей, приятелю, ако бях на твое място, щях да се обърна и да тръгна в обратната посока.
Дейв се обръща. Зад него няма никой.
Поклаща глава. Сигурно е изпаднал в шок. Щом чува гласове.
Отново поглежда към селския площад.
Все още не разбира какво вижда. Изтощение. Смут. Пак разтърсва глава, за да проясни съзнанието си.
Там са главен сержант Мълинс и още неколцина мъже. Кройтер и повечето от момчетата още не са пристигнали. Колко ли са останали?