Дейв се взира. Селяните са скупчени до дигата. Двама американски войници ги държат на прицел. Селяните не са единствените задържани. Сред тях има и десетина американски войници. Нямат оръжие и ръцете им са вдигнати нагоре.
Странно.
Мълинс прави нещо. Коленичи на земята с гръб към Дейв. До него има още трима мъже — двамата също на колене, а единият прав.
Мълинс бърка някъде. Селяните викат.
Мълинс се изправя. Държи нещо. Тръгва към тълпата.
Пред дигата стърчат няколко кола. Някои са заострени. На другите има някакви предмети.
Мълинс набива на кола още една женска глава.
6.
Рансъм бе използвал триножниците от килера на Бърни. Подострил ги беше добре, почти с хирургична точност. Съвсем не бяха като набързо подкастрените колове на главен сержант Мълинс. Рансъм беше свършил хубава работа — както подобава на един опитен професионалист.
Сложил ги беше, разбира се, срещу вратата. Така щяха да имат най-силно въздействие.
Можеше дори да им зашие очите отворени.
Мардж Коен с отворени очи. Това щеше да бъде хубав нюанс.
Дейв със сигурност щеше да изпищи.
7.
Дейв изпищява.
Мълинс се обръща рязко. Хората с него улучват прахоляка. Дейв се прицелва в гърдите на Мълинс. Сержантът тръгва към него. Дейв изкрещява нещо, без да знае какво. Мълинс марширува напред — право към дулото на пистолета на Дейв. Дейв натиска спусъка. Пълнителят е празен. Не може да го смени.
Мълинс грабва пистолета от ръката му и го зашлевява.
— Затваряй си устата, шибан педераст!
Двама мъже го хващат и го простират на земята. Мълинс се надвесва над него с нож в ръка.
— Гадно колежанче, щеше да ми светиш маслото, а? Нали? Щеше да пречукаш един от своите, дрисльо!
Мълинс прилича на бесен звяр. Устните му са изкривени и треперят. Очите му мигат разфокусирани. От устата му хвърчат пръски слюнка.
Сержантът кляка и опира ножа до врата на Дейв.
— Целта, гадно копеле, е да убиваш шибания враг! Всички, до един. Включително гадовете, които им помагат. Очистваш шибаните мъже, жени и децата им и когато всички са мъртви, ние сме щастливи и се прибираме у дома. Това е целта, лайно такова. Запомни това добре и да не съм те видял да насочваш оръжие към мен.
Мълинс се обръща към другите и изръмжава:
— Заведете тоя задник при останалите. Ще се справя с тях, като свърша с джигитайците.
Той и хората му издърпват още една жена от тълпата ридаещи селяни.
— Сега ще ти предам един нагледен урок — злобно казва той по посока на Дейв.
Събарят жената на земята и я държат. Тя лежи неподвижна, докато Мълинс прерязва гърлото й. Във въздуха бликва фонтан от кръв и се плисва в калта. Мълинс вдига главата за косите и я показва на селяните. Вие като вълк, а очите му светят с лудешки блясък.
— Кажи им — крещи той на преводача, — че това ще се случи с всеки, който доносничи! Кажи им, че не могат да се гаврят с Америка, с американската армия и най-малко с главен сержант Майкъл Джей Мълинс!
Преводачът говори като картечница на френски.
— Доведете ми още една — излайва Мълинс.
Сграбчват я през кръста. Тя пищи и рита. Успява да се отскубне и се хвърля в тълпата. Неизвестно защо, виетнамката се просва в краката на Дейв и ги прегръща. Сълзите й са блестящи и големи. Макар, че говори малко френски, той не може да разбере думите й.
Хората на Мълинс се приближават до нея. Дейв пребледнява от ярост.
— Мълинс — изревава той, — ще те обесят за това! Чуваш ли? Ще те видя на въжето!
Сержантът го поглежда — само от любопитство, или може би така му се струва. Погледът му е вторачен, а гласът — хладен, спокоен и замислен и това е много по-ужасяващо, отколкото лудешките му крясъци.
— Ще ме наклеветиш, така ли? Ще ме изпортиш, а, колежанче?
После заповядва на хората си:
— Доведете галеника на полковника.
Единият извива ранената ръка на Дейв зад гърба му. Дейв изпищява и за малко не припада. Мълинс го нарича пъзльо.
Просват го по лице. Мълинс коленичи до него, обръща го и избърсва ножа си в ризата му. На плата остава ръждиво петно.
— Стой! Не мърдай! — изгърмява гласът на Джек Мамбата. — Замръзни на място!
Мълинс става. Хората му стоят настрана. Дейв се изправя на колене.
Джек и още двайсетина войници стоят с насочени пушки. Очите на полковника са разширени. Той гледа изумен селяните до дигата, американските войници с вдигнати ръце сред тях, обезглавените трупове и отрязаните глави, набучени на колове.