— Разбира се.
Каквото и вълнение да бе прозвучало в гласа на Рансъм, то вече беше изчезнало.
— Обадете се в щаба — хладно заповяда той. — Кажете им да вдигнат на крак тежката артилерия.
Тежката артилерия ли? Какво ли пък означаваше това? Неизвестно защо, думата предизвика далечни асоциации с дъвчещия пурите си генерал Къртис Льомей, главнокомандващ армията на Съединените щати през 60-те. Защо ли изведнъж се сети за него?
— Извинете, сър — извиси глас Рибарче. — Тежка артилерия ли казахте?
— Зарежи този въпрос, Рибарче — тихо отговори Рансъм. — Това беше само предположение.
— Щабът казва, че са готови! — извика Яребица.
— Яребица, посъветвай ги да се върнат в базата.
Тежката артилерия ли? Къртис Льомей? Напомниха му за един стар филм. Как му беше заглавието…
— Спокойно — каза Рансъм. — Рибарче, ако имаш проблем, ще го обсъдим в подходящо време.
— Шибаната тежка артилерия! — изкрещя Рибарче. — Господи, човече, сигурно се будалкаш!
Рансъм въздъхна.
— Знаеше, че задачата е трудна, когато я пое. Успокой се сега.
— Ох, мамка му…
— Освободен си, Рибарче. Обади се на Папагал. Керкенез, поеми командването на екипа.
— Ах, ти, шибана Червеношийке! Гигантски задник…
— Керкенез, отнеми му думата.
Чу се шум от боричкане. Предавателят изпращя.
— Рибарче е в списъка на жертвите, Червеношийка — обади се Керкенез.
— Всички останали, слушайте — с леденостуден глас продължи Рансъм. — Нямаше преднамереност в този… малък инцидент с обърканото Рибарче. Но трябваше да сте подготвени за някои случайности. Вероятно онези от вас, които са подценили сериозността на положението, сега имат по-ясна представа.
Генерал Льомей беше прототипът на един герой от онзи стар филм. Ролята се изпълняваше от Джордж Скот. Как беше заглавието? А, да. „Доктор Стрейнджлъв“.
— Така или иначе алтернатива щяхме да потърсим само ако обектът не се беше върнал в сградата.
Дейв подпря крака на стената. Може би изкатерването обратно до покрива не беше най-добрият начин да избяга, а задействането на алармата и хукването надолу по стълбите, докато Рансъм и компания се струпваха в кабинета на Бърни, не беше най-уместното решение. Вероятно имаше по-добър начин.
Дейв чу изщракване и звук от вдишване. Рансъм пак беше запалил цигара.
— Господа, изискванията за безопасност… Ами, неколцина от вас ме попитаха защо преследваме неуловимия мистър Елиът и защо сме задължени да прибегнем до необичайни процедури. Не ви разкрих всички факти, но сега съм готов да го направя.
Рансъм всмукна от цигарата и издиша дима. И на Дейв му се допуши. Извади пакета „Вирджиния Слимс“ от джоба си. Сложи цигара в устата си и бръкна за кибрита. Пакетът падна от ръцете му и бавно закръжи надолу към улицата.
— Ще ви разкажа всичко. И тъй като мистър Елиът несъмнено е докопал предавателя на Бекас, ще чуе и той. Слушайте внимателно.
Дейв напълни белите си дробове с цигарен дим. Рансъм правеше грешка. Говореше, вместо да действа. Отвличаше вниманието на хората си. Те трябваше да се съсредоточат върху думите му, а не върху вероятността, че…
— По всичко личи, че нашият мистър Елиът е хванал някакъв микроб. При това необикновен. Много специален. Учените наричат този вид „тристадиен“ — термин, който означава, че микробът мутира бързо. Видоизменя се и се развива през три характерни стадия. Също както гъсеницата става какавида, а какавидата — пеперуда, така и микробът на мистър Елиът се преобразява от един организъм в друг.
… Дейв действай.
Той хвърли цигарата и се залюля. Знаеше какво трябваше да направи. Известно му беше точно как Рансъм е разположил хората си и можеше да ги неутрализира.
— Както жабата ражда попова лъжичка, а тя става жаба, така прави и микробът на злочестия мистър Елиът.
Дейв развърза коаксиалния кабел и отново се вмъкна в кабинета на Бърни. Извади пистолета и издърпа пълнителя. На пода падна един патрон. Той го взе и го сложи в патронника. Намести пълнителя, освободи предпазителя и нагласи селектора на автоматична стрелба.
В заседателната зала сигурно имаше най-малко двама мъже. Рансъм изброи имената само до Рибарче — общо двайсет и осем души. Четирима бяха във фоайето, а други седем — в резерв на четирийсет и третия етаж. Рибарче беше отстранен. Оставаха шестнайсет, плюс Рансъм. Дейв изчисли, че засадата е добре устроена. Знаеше как би разположил силите си, ако командваше парада. И ако Рансъм бе постъпил по същия начин, тогава имаше…