— Отначало микробът е безобиден и малък. Единствената му характерна особеност е, че избира примати — маймуни, шимпанзета, орангутани и хора. Микробът на мистър Елиът е придирчив — не се настанява в други видове.
… Трима души. Всички с гръб към вратата. Толкова бяха погълнати от думите на Рансъм, че не я чуха нито когато се отвори, нито когато се затвори.
Дейв стисна пистолета си с две ръце и се промъкна напред. Мъжете бяха обикновени войници, далеч от класата на Рансъм, дори не носеха същите модерни оръжия като него. Двама имаха леки финландски автомати с пълнители от по четирийсет патрона и фабрично произведени заглушители. Дейв се намръщи неодобрително. Пълнителят с четирийсет патрона е любителска работа. Тежестта му тегли дулото надолу. Един опитен професионалист би трябвало да знае това. Професионалистите използват само пачки от по двайсет патрона.
Третият мъж имаше малък картечен пистолет, много моден по времето на Дейв, но сега вече само една интересна антика. Горкият идиот беше оставил оръжието на масата. Дейв протегна лявата си ръка и…
— През първия стадий не става почти нищо, микробът само циркулира в кръвоносната система, където е топло и уютно и има изобилна храна. Там му харесва и той решава да се засели. Прави го и създава голямо семейство. В това се състои първата фаза — размножаване. На всеки четирийсет и пет минути микробът се дели по средата. От един стават два. След четирийсет и пет минути — четири. След още четирийсет и пет минути — осем. Това продължава около двайсет и четири часа. И когато първият стадий приключи, господа, малкият микроб е станал баща на повече от четири милиарда изчадия.
… събори картечния пистолет на пода.
— Горе главите, момчета — прошепна Дейв. — Ръцете също.
Единият се обърна и вдигна автомата. Дейв замахна с пистолета. От устата на мъжа се разхвърчаха зъби и кървава слюнка. Дейв заговори, преди тялото да се свлече на пода:
— Не мърдайте и няма да умрете. Не искам…
Младежът с картечния пистолет пребледня. Очите му се ококориха от ужас. От устата му започнаха да излизат думи и слюнки.
— Той е болен. От СПИН или нещо подобно. Божичко! Стой настрана от мен!
Момчето тръгна, препъвайки се, към вратата.
Дейв се прицели в крака му. Не искаше да го убива. Никого не искаше да убива. Ако улучеше крака му, щеше да го накара да спре…
— Вторият стадий започва след двайсет и четири часа и трае около седемдесет и два часа — три дни. Сега твоят микроб е в тази фаза, мистър Елиът. Видоизменил се е, развил се е и се е превърнал от предишната безобидна и пасивна твар в нещо друго. Гъсеницата е станала какавида, а какавидата има характер.
… Да крещи. Виковете му щяха да привлекат вниманието на останалите. Дейв не можеше да си позволи това. Той вдигна пистолета, стреля и извърна очи, отвратен. Оръжието на третия човек издрънча на пода. Той вдигна ръце и се облегна на стената.
— Само не ме докосвай, човече — замоли се той. — Ще направя каквото искаш, само не ме пипай!
Дейв кимна. Бръкна в джоба си и извади шишенцето с хапчета, които бе взел от аптечката на Ник Лий.
— Добре, синко. Искам да глътнеш пет от тези. Зад теб има гарафа с вода. Вземи я, напълни една чаша и ги глътни.
На лицето на младежа се изписа безпокойство. Дейв се опита да се усмихне дружелюбно, но не се получи.
— Това са само приспивателни.
Момчето…
— След като се видоизмени, микробът става подвижен. Започва да излиза от кръвта и се разпространява в органите. И тогава става заразен. След двайсет и четири часа носителят — това си ти, мистър Елиът — вече може да го предава на други хора. Но само чрез телесните си течности — сперма, слюнка, урина и кръв. Мистър Елиът е прихванал болестта преди около трийсет и шест часа, така че в момента е силно заразен. Сигурно си спомняте, че в 15 и 30 следобед, точно двайсет и четири часа преди инфекцията да започне да се проявява, аз издадох нова заповед относно това, как да боравите с останките му. Сега можете да прецените колко разумна е била.
… Поклати глава и каза:
— Няма да сложа в устата си нещо, което си пипал.
— Прочети какво пише на етикета — рече Дейв. — Хапчетата не са предписани за мен. Не съм ги докосвал. Освен това, ако не ги глътнеш…
Дейв размаха пистолета. Младежът разбра и изгълта пет-шест приспивателни.
— Е, а сега? — попита той.