— Да, така е — кимна Дейв.
— Ще ви бъда много задължен, ако ме смятате извън строя.
— Няма да стане.
Дейв извади шишенцето с хапчетата от джоба си.
Тъжният вид на човека показваше, че разбира и че се е примирил с онова, което Дейв бе намислил да прави с него.
— Махнете капачката, извадете пет-шест хапчета и ги глътнете.
Чернокожият взе шишенцето.
— Шефът се е побъркал — с неизмерна тъга отбеляза той. — Реже глави. Вика тежката артилерия. Представяте ли си? О, мистър, едва не избягах, като чух това. Ако не бяхте влезли, вероятно щях да съм офейкал. Има и още нещо, сър. Знаете ли какво кодово име ми даде? Гарга. Така ме нарече. И аз съм единственият чернокож, който участва в тази операция. Можете ли да повярвате?
В шепата му имаше шест жълти хапчета. Той се вгледа в тях, въздъхна и ги глътна без вода.
— Това са приспивателни, нали? Колко време ще спя?
— Дълго. Налага се да ускоря нещата.
— Искате ли да се обърна? — попита примирен и пасивен той.
— Ако обичате.
— Добре, но не забравяйте, че съжалявам. Иска ми се отдавна да се бях отказал от тази работа.
Дейв го удари по главата с приклада на пистолета си.
— И аз съжалявам — измърмори той.
Следващата спирка беше кабинетът на Слай Лукас.
Дали Рансъм беше…
— Нашият носител мистър Елиът обаче не знае какво става. Все още не се чувства болен, а само малко странно. И по-жизнен отколкото обикновено. Цветовете му изглеждат по-ярки, звуковете — по-музикални, а вкусът и обонянието — изострени. Ще започне да получава халюцинации. В зависимост от метаболизма му може да му се привиждат разни неща.
… Беше там и дърдореше по радиопредавателя? Дейв се надяваше да не е така. Искаше Рансъм да продължава да говори и да каже на хората си истината, защото след като я научеха, те щяха да започнат да се потят. Един-двама може би щяха да избягат. Всички щяха да направят грешки.
Дейв отвори с ритник вратата на Лукас.
Вътре имаше двама мъже, но Рансъм не беше там.
Единият стоеше до вратата, а другият зяпаше през прозореца. Първият беше бърз. Започна да стреля още преди вратата да се е отворила напълно.
Целеше се твърде високо. Куршумите изкъртиха мазилката над главата на Дейв. Мъжът наведе дулото на финландския автомат. Дейв падна на колене и изстреля кратък откос в гърдите му. Приглушеният тъп звук на автоматичния му пистолет беше твърде тих за резултата, който предизвика. Изстреляни от упор, куршумите вдигнаха човека във въздуха и го запратиха, въртейки се към стола. Фонтан от кръв опръска очите на Дейв. По носа му се посипаха прашинки от мазилката. Той се хвърли отново в коридора и долепи гръб до стената.
Мъжът до прозореца изстреля две серии в коридора. Дейв избърса очи с ръкава си. Звукът на куршумите, които се удряха в стените, беше по-силен, отколкото приглушеният тътен на финландския автомат.
Дейв сложи нов пълнител в пистолета си. Трябваше да действа, преди човекът да е използвал радиопредавателя си. Изу обувката си, приготви се и я хвърли в коридора. Обсипа я градушка от куршуми. Дейв започна да лази към вратата.
Противникът му се бе спотаил в ъгъла. Автоматът беше облегнат на рамото му. Целеше се вляво от вратата и над пода. После започна да навежда оръжието към мястото, където лежеше Дейв.
Изстрелът на Дейв улучи крака му. Мъжът изръмжа. Автоматът му потрепери.
— Кучи син — рече той.
Дейв се прицели в гърдите му.
— Не го прави.
Човекът насочи оръжието си към Дейв…
— Може би ще попитате откъде знаем тези неща. Мистър Елиът не е първият, който се заразява с този микроб. Разбира се, другите случаи се развиха при далеч по-контролирана обстановка. Ето как, господа, разбрахме, че за това заболяване няма лек.
… Който го покоси с един изстрел.
Дейв изсъска през зъби. Не искаше да прави това. Трябваше му само Рансъм. Не беше необходимо да убива. Думите на Рансъм бяха доказателство за това.
Изведнъж му стана много студено.
Но не можеше да спре. Не и сега. Оставаше още само един кабинет, където чакаха главорезите на Рансъм…
— Или по-точно има един-единствен лек. Убиеш ли носителя, заразноболния, преди микробът да достигне последния стадий на развитието си, можеш да спреш разпространението на болестта. И това, господа, е единственият начин. Ясно ли ти е, мистър Елиът?