Изведнъж гласът на Рансъм се промени. Стана озадачен. Дейв се зачуди защо.
— Или… А сега заслужете парите си. Хайде, заредете оръжието си и ако мистър Елиът се появи на прицел, направете на всички ни услуга и го пречукайте.
Чуха се изщраквания. Мъжете проверяваха оръжията си и слагаха нови пълнители, за да бъдат сигурни. Винаги беше така. И Дейв го бе правил.
Сърцата им вероятно биеха като обезумели. Последният прилив на адреналин, преди да започне престрелката, е ужасно болезнен. Когато го изпита за пръв път, Дейв помисли, че получава сърдечен пристъп.
Градушката от безшумни куршуми звучи малко по-различно от суматохата на ято гълъби, които панически размахват крила, за да избягат от дебнещата котка.
Започнаха да свистят куршуми. Счупиха се стъкла.
Нещо тракаше като разпукващи се пуканки. Някакъв предмет падна с трясък. Дейв усещаше вибрациите на куршумите, които раздираха стените, пода и тавана.
Представяше си какво става в кабинета на Бърни. Виждал го бе и преди. На север от демаркационната зона имаше една стара френска плантаторска къща, в която се предполагаше, че се помещава щабът на врага. Хората на Дейв изстреляха толкова много куршуми по нея, че стените й се срутиха. След като стрелбата утихна, Дейв влезе вътре пръв. Мебелите бяха станали на конфети.
За миг настъпи затишие. После един мъж смотолеви:
— По дяволите! Божичко! Та това са жени! Не съм дошъл тук да…
— Спокойно.
Гласът на Рансъм беше рязък както никога досега.
— Ще повърна. Изведете ме навън.
— Ох, мамка му! Това е оная Коен! О, Господи! Ти си напълно откачен…
Дейв чу тихия изстрел на оръжие със заглушител. Нещо се блъсна във вратата на килера и тупна на пода.
Рансъм прошепна с тих и строг глас:
— Казвам ви, спокойно. Хайде, вършете си работата. Проблемът не са онези жени, а обектът, който, изглежда, отново ни се изплъзва…
— Прозореца, сър…
— Стойте настрана — надвика ги Рансъм. — Чакайте да видя… О, Господи! Как не се сетих?
Рансъм явно беше до прозореца. Видял бе коаксиалния кабел. Сигурно всички бяха около него. Стояха с гръб към Дейв. Щеше да стане лесно.
— На покрива! — излая по радиопредавателя Рансъм.
— Елиът има въже! Папагал, повикай резервния екип. Бързо!
— Западното стълбище, сър! — извика Папагал. — Само оттам може да се извезе на покрива.
— Направете го!
След няколко секунди отново настъпи тишина. Дейв пое дълбоко въздух. Разхлаби ремъка на финландския автомат. Цялата работа продължи само една минута. Дойдоха и си отидоха, и никой не се усъмни, че всичко е измама.
Телата, кръвта, дупките от куршумите, сваленото от прозореца платнище и висящият навън кабел бяха създали съвършена илюзия. Рансъм повярва напълно.
Внимавай. Спомни си какво казваше Джек Мамбата за прекалено високото самочувствие.
Сигурна смърт.
Нямаше ли за миг нещо странно в гласа на Рансъм?
Може би. Мимолетна промяна. Звучеше озадачен.
Е, и какво от това?
По-добре в безопасност, отколкото да съжаляваш.
Дейв стисна автомата и бутна с пръст вратата на килера. Тя се открехна.
Заслуша се. Тишина. Нищо не загатваше, че от другата страна на стената има някой.
Отвори напълно вратата и прекрачи тялото на човека, когото Рансъм беше застрелял.
Кабинетът на Бърни беше пуст.
Още един от прозорците беше счупен. Част от красивото махагоново бюро беше на трески. На стената зад него имаше пет-шест реда от куршуми. Едната от картините беше унищожена. Канапето представляваше късчета плат, канап и дърво. Шкафът се бе наклонил на една страна. Лампите бяха пръснати на порцеланови парченца. А набучените на колове глави…
Дейв преглътна, като се опита да превърне гаденето в гняв. Някой беше откраднал гравирания противотанков снаряд, спомен на Бърни от участието му в Корейската война. Намереше ли човека, който бе направил това, Дейв щеше да го пречука.
Допълзя до вратата и се претърколи в коридора. Хвърли се вляво, насочил автомата, изстреля един откос безшумни куршуми, направи салто и прехвърли оръжието в дясната си ръка.
Куршумите се удариха глухо в стените. В коридора нямаше никой. Той беше пуст и студен под светлината на луминесцентните лампи. Скромните тапети, дискретният бежов мокет и подбраните с вкус картини бяха надупчени от куршуми. Имаше и три тела, облени в кръв.