Самият Киадо лежеше на предната седалка до Фалмаут. Около гърлото му беше обвит шнур от пластичен експлозив С-4, не по-дебел от найлонова рибарска корда. На тила му нишката беше свързана към радиоуправляем детонатор. Киадо беше мъртъв вече от един час — от момента, когато Фалмаут се срещна с него. Киадо беше видял високия гринго с пурата в уста да натиска вратата на колата си, опитвайки да я заключи. Когато Киадо се приближи до него, високият мъж се обърна, посочи пурата и запита на перфектен испански: Deme un fosforo, por favor? В следващия миг Киадо усети нещо да го убожда по гърлото, нещо, което започна да пари и огънят се разпростря надолу по шията му, към гърдите, още по-надолу по ръцете и връхчетата на пръстите и тогава въртящият се свят се отдалечи от него, а мъжът стана все по-малък и по-малък. Стреличката беше попаднала в главен нерв. Фалмаут захвърли терориста на предната седалка, подкара колата, спря в една малка уличка и уви пластичния експлозив около гърлото му.
Ухото на Фалмаут започваше да го боли от врявата — две плачещи деца, острия глас на жената, извисяващ се над ревящото някъде в къщата радио, хленченето на третото дете в ръцете й. В този миг телефонът иззвъня и тя вдигна слушалката.
— Que hay!… Buenos noches, Areno… Que pasa?
Фалмаут включи на скорост, наклони се през седалката и изправи тялото на Киадо в седнало положение. Насочи колата към къщата, отвори вратата, намали и рязко зави, избутвайки тялото на Киадо точно пред дома му. Натисна клаксона няколко пъти и започна да се отдалечава, забелязал, че жената на Киадо със слушалка в ръката гледа през прозореца тялото на съпруга си. Фалмаут натисна бутона на детонатора.
Експлозията откъсна главата на Киадо. Тя заподскача като футболна топка из двора.
Жената изпищя. И продължи да пищи истерично в слушалката, а след това изкрещя:
— No! No! Pasco, no! Esta muerto! — И започна отново да пищи.
Фалмаут караше, без да спира. Измина шестте преки до първата главна улица, паркира колата и тръгна по една от малките улички. Намери задния вход на някакъв ресторант, точно както Анхел му го беше описал, мина през кухнята, прекоси с небрежна походка между масите и излезе през централния вход. Никой не му обърна внимание. Отвън го чакаше такси.
— Rico? — попита Фалмаут.
— Si, senor.
— Bueno — каза той и се качи в колата. — Lieveme al Hotel Tamanaco, por favor.
Арено отвори широко очи, докато слушаше крещящата в слушалката съпруга на Киадо. След малко стовари слушалката на вилката.
— Los bastardos lo mataron! — извика той и сграбчи пистолета на масата.
Хиндж обърна куфарчето към него и натисна бутона на лазерния прицел, скрит в дръжката. Зеленият лъч на лазера мина по стената и се закова върху гърдите на Арено. Чу се серия слаби изпуквания; човекът с брадата някак необяснимо се повдигна на пръсти и се заби с гръб върху стената. Столът му също изтрака в стената. В гръдния му кош се появиха дузина малки дупки от куршуми. Масата се обля в кръв, а също и стената, край която той се свлече като костюм, паднал от закачалката. Остана да лежи там, затворил здравото си око, а сивото впери странния си поглед в тавана. Устата му се разтвори, от нея се разнесе дълбок, бълбукащ звук; десният му крак потръпна конвулсивно. И тялото му се отпусна напълно безжизнено.
Другите двама гледаха и не можеха да повярват.
Хиндж започна да обръща куфарчето към тях. Зеленото зайче се стрелна по стената.
— Чуйте ме сега, момчета. Онова зеленото, което се вижда там, се нарича лазер. Ако докосне някой от вас clinches, автоматът ще започне да стреля. Comprende? Гледайте.
Той хвана куфарчето под мишница, така че дръжката да остане напълно свободна, и бавно го завъртя към тялото на Арено. Зеленият лъч на лазера се спусна по стената и спря върху челото на Арено.
Бъпбъпбъпбъпбъпбъпбъпбъпбъпбъп.
Главата на Арено сякаш експлодира отвътре.
— Сега, задници такива, comprende? — попита Хиндж.
Двамата терористи безмълвно погледнаха Арено, после Хиндж. И двамата вдигнаха ръце.
— Това не е необходимо, muchachos. Просто ме чуйте добре. Искаме нашия човек. Искаме го жив и невредим. Разполагате с един час, за да го оставите пред станцията на teleferico на улица „Кота Мил“. — Той се обърна към Чико, незаконородения, и му заговори директно: — И ако той не бъде там, ще те убием заедно с жена ти, всичките ти деца и останалите ти peros, и gatos, и cochinos, и pollos, а после ще изгорим шибаната ти къща до основи. Comprende това, задник такъв?