И ето че сега чакаше на кея, чувствайки, че се намира в центъра на океана, в пет и трийсет сутринта, а слънцето още не беше изгряло и погледът му не можеше да открие никаква чаша кафе наблизо, и всичко това само защото някакъв неизтрезнял местен луд се бе появил на прага му посред нощ.
— Насам, сър — чу той мрачен глас в призрачния полумрак.
Капитан Кей се извисяваше на височината на О’Хара — една едра сянка, очертана на фона на пламтящото небе, застанала на мостика на издължена, добре запазена петдесетфутова увеселителна яхта. Той пиеше нещо от димяща чаша.
— Ако бях акула, вече да съм ви отгризнал краката. Хайде, качвайте се и си сипете кафе. А на идване можете да хвърлите въжетата насам.
Той се обърна, натисна някакъв бутон и два двигателя от по петстотин конски сили всеки, прочистиха гърлата си и с изръмжаване се събудиха за живот. О’Хара откачи въжетата на носа и кърмата и скочи на борда. Яхтата потегли, внимателно се измъкна от мястото си на кея и насочи нос към открито море.
О’Хара слезе долу и провери каютата. Беше празна. Празен бе и камбуза, който в допълнение беше безукорно чист. На котлона имаше кафеварка. Наблизо се виждаше кафемелачка „Браун“ и три пакета кафе на зърна. О’Хара се поинтересува от етикета на единия от пакетите. Танзанийско „Килиманджаро“.
Наля си чаша, върна се на палубата и се подпря на перилата, наблюдавайки Уолкърс кей да се смалява в далечината, докато слънцето започваше да се показва иззад хоризонта. Над главите им кръжаха чайки и гневно грачеха в тяхна посока. Двигателите смениха ритъма си, захващайки се сериозно на работа и „Красавицата на Маями“ набра скорост.
Когато слънцето показа целия си диск, Уолкърс кей беше само прашинка в далечината. Те лавираха между безброй малки песъчливи островчета, защитавани от назъбени коралови рифове, около които се плискаха спокойните води на отпуснатия океан. Тук-там се виждаха и други лодки, излезли на лов за голяма риба. Няколко дълги акули, по десет фута и повече, се приближиха към яхтата, надявайки се на подаяние. Коралови образувания минаваха на трийсет фута под краката им, макар да изглеждаха толкова близко, сякаш можеше да бъдат докоснати с ръка от палубата.
Петнайсет-двайсет минути след като потеглиха, капитан Кей промени курса и заобиколи един плосък, песъчлив остров. Откъм западната му страна, скрит от трафика на другите лодки в някакво заливче, един мъж с широкопола сламена шапка ловеше риба от кърмата на малка гребна лодка.
— Ей, там долу — излая капитан Кей. — Как върви?
Тони Фалмаут вдигна поглед и се усмихна:
— Тези мухи едва не ме свършиха. Още половин час и щяха да ми изсмучат кръвта. Я привържи тази спасителна лодка и пусни стълбата, докато все още съм жив.
— Готово, приятел — извика надолу червенокосия собственик на „Красавицата на Маями“. Даде на заден ход и хвърли въжето на Фалмаут.
Фалмаут изглеждаше добре, макар и малко напрегнат. О’Хара го намери за по-висок, отколкото го помнеше и определено по-слаб. Може би и малко по-сив. Но симпатичните черти на лицето му се подчертаваха от плътния загар и от устните му не слизаше познатата усмивка на мошеник. Изтеклите година и половина бяха проявили милост към него, особено в тази игра, в която дори само една седмица понякога може да стори ужасни неща с човека.
Високият мъж се изкатери на палубата и запали цигара. Хвърли клечката и проследи дъгата, която тя описа, преди да изчезне в огледално гладкото море.
— Привет, Моряко — проговори той, сякаш не се бяха виждали от вчера.
О’Хара се усмихна и подаде ръка.
— Радвам се да те видя цял, момко — продължи Фалмаут, — защото в продължение на известно време се опасявах, че ще се докопат до теб. — Годините бяха облагородили всичко в него, включително и акцента, макар все още да се долавяше характерния ирландски изговор.
— Знаех, че се навърташ наоколо — каза О’Хара.
Фалмаут повдигна вежда:
— О? И защо?
— Една вечер разговаряхме в един ресторант в Сан Франциско. Стана дума за кафето.
— Боже мой, това трябва да е било преди четири години.
— Горе-долу.
— И ти си запомнил какво кафе обичам?
— Не, запомних, че предпочиташ сам да си го мелиш. От друга страна, на този капитан сякаш ще му е все едно, ако му сервират кафе от изпражнения на бизон. Но в камбуза има три пакета кафе, а до тях се мъдри и кафемелачка.
— Не е лошо — каза Фалмаут. — Получаваш отличен. Искаш ли малко да подсилиш своето кафе?