— Бренди?
— Мисля, че бихме могли да ти угодим.
Фалмаут слезе долу и се появи отново с бутилка „Курвоазие“. Наля щедра доза в двете чаши.
— Преди да съм забравил, благодаря ти, че ме откачи от куката — изрече О’Хара.
— Беше удоволствие за мен, Моряко. Виж какво, аз ти бях длъжник, нека не забравяме някои неща.
— Значи сега започваме начисто, така ли?
Фалмаут се поколеба само за миг:
— Може да се каже и така — съгласи се той.
Капитан Кей приключи със завързването на лодката за кърмата. Избърса ръце в мръсен парцал. След това попита:
— Някой иска ли поничка с кафето?
— Поничка ли? — попита O’Xapa. — Преди два дни на яхтата на Хауи ми сервираха за закуска млада треска.
— Е, майната му тогава — изкоментира капитан Кей и изчезна през люка в посока на камбуза.
— Откъде го изкопа? — поинтересува се O’Xapa.
— Той е емигрирал американец — обясни Фалмаут. — Познава тези води по-добре и от рибата. Едно време е бил адвокат и то от едрокалибрените. Но преди десетина години му писнало, теглил една майна на всичко, взел децата си от училище, купил си яхта и се довлякъл дотук. Сега момчетата въртят бизнеса. Освен това са собственици на чартърната мрежа между островите. И притежават един много полезен радиотелефон.
— Да не си решил да прекараш живота си на някой плаж, след като се пенсионираш?
Фалмаут го погледна с умерено любопитство за миг и после отговори:
— Това е идея. Този мошеник не само познава тези острови по-добре от когото и да било друг, но също така не вижда, не чува и не казва нищо.
— И какво, по дяволите, правим в момента в центъра на нищото?
— Тук никой не може да ни проследи.
— Станал си малко параноичен, не мислиш ли?
— Имам основателна причина — отговори той, без да обяснява смисъла на забележката си.
О’Хара никога не го беше виждал така неспокоен. Но Фалмаут бързо промени настроението си.
— Налей си още и опитай една от поничките на капитана. След малко потегляме. Ще се попечем на слънце, ще уловим по някоя риба. И ще ти разкажа една история, от която ноктите на краката ти ще се обърнат нагоре.
— Защо не хвърлим въдиците, докато сме спрели? — попита капитан Кей, прекъсвайки ги в мига, когато подаде главата си през люка.
През следващите няколко минути се разви трескава дейност. Капитанът обърна „Красавицата на Маями“ с носа към морето и фиксира руля. После се върна на кърмата, влачейки четирифутова баракуда, и заби огромна кука в хрилете й. Хвърли куката през борда, отпусна около петнайсет фута от въжето и постави пръта в специално гнездо под перилата. Остави въжето по-свободно, прехвърли го през малка макара, закачи го на върха на наклонената мачта и го нагласи правилно в улея на макарата.
Повтори процедурата и с другия прът, но за стръв този път сложи оръфана рибешка глава. След това се облегна на перилата.
— Помнете — обясни той, — голямата, едра риба винаги удря два пъти — и той вдигна два пръста, за да подчертае важността на този факт. — Първия път използва удължението на носа си, за да парализира ястието си, после се отдръпва за секунда-две и отново удря. И захапва куката, окей? Тогава става ясно. Когато удари първия път, въжето се откача от мачтата и затова трябва да има резерв, за да не й избяга стръвта. Тогава… банг… тя удря пак. В този момент трябва да се стегнеш, да забиеш куката навътре, защото иначе мръсницата ще я изплюе. И след това сте само двамата — един срещу друг. — Той махна презрително с ръка към другия прът: — Онзи там е нагласен за по-дребен улов. Когато захапе, се гмурка надълбоко. Ако сме късметлии, ще хванем нещо вкусно за обяд.
Капитанът отиде на мостика и включи двигателите на бавен ход. Стръвта заподскача по повърхността на петдесетина фута зад тях.
Фалмаут седна на единия от двата специализирани стола за лов на едра риба, монтирани на кърмата.
— Реших, че няма да е лошо да съчетаем малко удоволствие с бизнеса — обясни той. — Сядай на другия и нека да поговорим.
— Просто от любопитство, Тони, защо избра мен? Защо реши да се спреш на някой, който се крие от света?
— Е, добре, Моряко, ние се познаваме, познаваме и територията, и на теб ти е много добре известно, че не съм човек, който се занимава с глупости… Кой друг да избера, да не искаш да се спра на смотания Уолтър Кронкайт? Казах ти, че се чувствах длъжник. Затова реших да оправя проблема със Зимния. От друга страна, ти си най-добрият, когото познавам за тази работа.