— Точно така.
— Кога заминавате?
— От сладкарницата тръгвам направо за аерогарата.
— Ще оставя съобщение, когато предам пакета.
— Благодаря.
Когато свърши разговора, момичето го нямаше. Огледа чакалнята, после влезе в офиса на агенцията и получи ключовете. Колата се оказа червен датсун с две врати. Отвори багажника. Зад резервната гума имаше малка брезентова чанта. Затвори багажника, качи се в колата и потегли.
В същия миг друг датсун, син, потегли след него. Излезе на главния път и потърси с поглед фаровете му. Намали скоростта и синият датсун се приближи. Когато се озова на по-малко от една пряка зад него, Хиндж отби от главния път и направи завой около парка. Синята кола не се откъсваше от него.
Сигурно бе момичето.
Но защо?
Хиндж нямаше време да се замесва в разни истории. Трябваше да направи нещо и то бързо. Натисна педала на газта до пода и зави в първата пряка надясно. Колата му поднесе на завоя, след това на следващия и на по-следващия. После изгаси фаровете и се вмъкна в оградения с палмови дръвчета път, който водеше към някаква къща.
Изгаси двигателя и зачака.
Вече няколко минути О’Хара наблюдаваше „Гълф Стар“, без да продума. Наближаваше седем часа, а от Лавандър все още нямаше и следа.
— Най-добре е да се обадя в хотела. Хиндж може да е пристигнал с последния самолет — проговори Магьосника.
О’Хара продължаваше да съзерцава кораба. Едва когато Магьосника се изправи, за да тръгне, той каза:
— Качвам се обратно на борда.
— Защо?
— Помниш ли, когато ти разказвах колко неспокоен е бил Лавандър за хотелската си стая, когато го освободили в Каракас?
— Е, и?
— Защо е трябвало чак толкова да се притеснява? Нали е бил там на разноски на компанията? Искам да кажа, че според Тони този въпрос бил първото, което се е чуло от устата му.
— Е?
— Е, това ме кара да мисля, че е криел нещо в стаята си и се е безпокоял дали ще може да си го вземе обратно.
— Пари ли?
— Може. Но се съмнявам. Той има пари в банки из целия свят.
— И какво мислиш, че е, Моряко?
— Според твоята информация за Лавандър той съхранява личната си картотека в бележник. Може би бележникът е прекалено голям, за да го разнася насам-натам. Тогава го крие.
— Нали претърси стаята му.
— Може нещо да ми е убягнало. Нещо ме човърка отвътре и ми казва, че сигурно нещо не съм забелязал.
— Ами ако се окаже, че Хиндж е пристигнал?
— Няма да се бавя. Ти се обади в хотела, а аз ще се върна до десет минути.
Качи се отново без никакви проблеми на борда. Коридорът беше пуст. Повечето от пасажерите се веселяха из града. Справи се с лекота с ключалката и предпазливо влезе в каютата за втори път.
Камериерката беше почистила малката стая. О’Хара затвори илюминатора, дръпна завесите и запали лампата. Седна на леглото и внимателно огледа помещението. Отново провери гардероба и пак отвори куфара. След това пак надзърна в тоалетната. Вдигна матрака и бръкна с ръка под него, а след това внимателно го опипа и после го пусна обратно на мястото му.
Пак седна на леглото.
Загледа се в шкафа. Стана и издърпа чекмеджетата едно след друго, започвайки с най-горното. Когато измъкна и петото, легна на пода, щракна запалката си и я задържа под чекмеджето. На дъното й, залепена със скоч, се виждаше малка книжка.
О’Хара я дръпна и седна на пода. Прелисти страниците една след друга — страници, пълни с числа и кодови думи. Нямаше нито една страница, която да му казваше нещо.
Сложи обратно чекмеджетата, напъха бележника отзад в колана на панталона си, изгаси осветлението и си тръгна.
Магьосника го чакаше пред бара.
— Пристигнал е в шест и десет с полета от Маями — обяви възбудено музикантът. — Закъснял е с двайсет минути. Тя се е обадила да остави съобщение пет минути преди да им позвъня.
— В такъв случай Лавандър все още е жив.
— Хайде — настоя Магьосника, — вече уредих сметката. Да се върнем в хотела и може би ще успеем да говорим с нея, когато се обади пак.
Илайза бавно караше в тъмнината. Беше обиколила малкия парк, след като загуби Хиндж, и сега направо й се плачеше. Беше ли я видял той? Или просто тя го бе изгубила? Каквото и да бе станало, главният им коз се бе изпарил.