— Слабите винаги падат първи. Хората, които ще се захванат с разследването, ще си отворят апетит най-напред с новаци като вас. Хиените ще изядат най-напред именно вас, а после големите конкуренти ще изглеждат много покаяни и ще кажат: „Ох, извинете ни, ние не преценихме добре нещата“; политиците, които те държат в джобовете си, ще завикат в един глас: „О, колко лошо постъпихте“, ще ги глобят сто-двеста хиляди долара и ще ги оправдаят за доброто на икономиката. И каква ще бъде ползата от това за АМРАН? Те вече ще са ви смачкали.
— Доста обезкуражаваща гледна точка, наистина.
— Напълно реалистична. Сценарият вече е написан.
— Нека се надяваме, че този път грешите.
— Аз имам репутация, Фрейзър. Никога, по никакъв начин не съм се обвързвал с нищо нелицеприятно. Мога да помогна на АМРАН, но само ако се съгласите да ме послушате и да възприемете съветите ми. Цената ще бъде хиляда долара на ден. Предплащане за трийсет дни. Ако продължим да работим и след това, ще ми изплатите още един трийсетдневен аванс. А аз ще си запазя правото да се оттегля във всеки момент, ако почувствам, че вашите решения могат да ме злепоставят по какъвто и да е начин. Това са стандартните ми условия и можете да ги приемете или да ги отхвърлите.
— Добре, ще съгласувам това с директорския съвет и…
— Днес е петък, Фрейзър. Ще очаквам отговора ви в понеделник. Да кажем, 5 часа следобед. Може да ми телеграфирате на борда на „Гълф Стар“.
— Срокът е малко къс, особено ако се…
На лицето на Лавандър падна сянка. Започваше да губи търпение. Той прекъсна Фрейзър:
— В момента „Хенсел Ойл“ произвежда в Щатите около двайсет хиляди барела дневно. Резервите на компанията са… ще изкажа само предположение, разбира се… шейсет милиона барела от по четирийсет и два галона. Една от причините „Хенсел Ойл“ да не върви на добре е, че купува шейсет процента от суровия си петрол от Близкия изток. На цена с премия.
Фрейзър не можеше да откъсне погледа си от Лавандър. Беше започнал да почервенява.
Но Лавандър не отслабваше натиска.
— Важното, мистър Фрейзър, е, че вашият АМРАН е закупил кон… — той спря и се засмя — … без да погледне под чула.
Ах, ти непоносимо копеле, помисли Фрейзър. Но се овладя. В задълженията му влизаше да се владее.
— И това, което сега ще стане, стари приятелю, е, че АМРАН ще трябва дълбоко да бръкне в своя капитал. Ще трябва да черпи от резервите на другите членове от консорциума, ще трябва да намали зависимостта на „Хенсел“ от Близкия изток. И ето как, сър, вие сте пред една опасна ситуация: скоро ще се наложи да обяснявате откъде имате тези петролни запаси, които според вас самите не притежавате. Мафията има същия проблем с парите си, които трябва да пере. Вие пък ще трябва да изперете собствения си петрол. — Той отново се позасмя и после добави: — Е, достатъчно безплатни съвети за един ден.
Фрейзър усещаше топка от гняв, стаила се дълбоко в стомаха му, но продължи да играе ролята си:
— И какво предлагате в такъв случай?
— Предлагам да ме наемете, за да ви опазя от неприятностите и да пооправя тази каша.
Фрейзър го изгледа над ръба на чашата кафе.
— Е, нали за това сме тук — каза той бавно, след кратка пауза.
Лавандър вдигна вежди. Погледна вътре в чашата чай.
— Аз виждам… аз виждам едно послание и то ми казва: „Фрейзър няма пълномощията да вземе решение“. Прав ли съм?
— Моята задача беше просто да поставя началото на преговорите. Знаем по репутацията ви, че можете да ни помогнете. Въпросът е, можем ли да си позволим да ви наемем.
— О, това е прашинка сол в океана. Разбира се, че можете да си го позволите. Аз мога да ви помогна. Топката е у вас. Уведомете ме — и той се надигна от стола си.
В този момент Фрейзър се обади:
— Може би имаме още нещо в торбата.
— А?
Фрейзър извади стъклен буркан от куфарчето си и го постави на масата. В него имаше пясък, бял като захар, но примесен с някаква тъмна субстанция. Фрейзър вдигна буркана и го разклати, погледна Лавандър и се усмихна. Поднесе буркана на Лавандър и каза:
— Чувал съм, че вие сте в състояние да погледнете една проба, да я вкусите и да кажете с точност до две преки от коя част на света е донесена и колко богато е находището.
Лавандър не можа да скрие любопитството си. Но не докосна буркана.
— Когато сключим сделката, мистър Фрейзър.