— Грешим ли?
— Къде най-общо се намира това находище? — попита Лавандър тихо, почти шепнейки.
Фрейзър се наведе през масата.
— Северно от Микронезия, грубо казано.
Егото на Лавандър се беше поразклатило и той изпитваше остра нужда да постави Фрейзър на мястото му и да поеме развоя на нещата в собствени ръце.
— Там… в северна посока, са разкрити залежи. Петрол от много високо качество, точно като вашия.
— Не е възможно.
— Това, което ви казах, е факт — отбеляза сухо Лавандър, възмутен от това, че думите му могат да бъдат подлагани на съмнение.
— Ние направихме въздушни снимки на въпросния район с много висока разделителна способност, а цялата околност в протежение на три хиляди мили беше сканирана от спътник. Между нас и Япония няма нищо.
— Казвам ви, че там са разкрити залежи… не става дума за някаква си проба, говоря за открито находище!
— Къде?
— Между вас и… Япония. Може дори да е в същия слой.
Ето значи, каза си Фрейзър, той на практика ми го каза. С това раздуто его, което даже професионалната етика не може да овладее. Какъв фатален недостатък!
— Вижте какво — каза той гласно, — убедихте ме. Тази вечер излитам за Мексико, където трябва да се срещна с жена си. Ще се погрижа за нашата сделка още в понеделник сутринта и предлагам да се видим в Хюстън на първи. Централният ни офис, в девет сутринта, окей?
— Отлично, аз ставам рано — съгласи се Лавандър и после възкликна: — О, боже, сметката!
— Аз плащам — настоя Фрейзър и повика сервитьорката.
Лавандър се сбогува и приведен излезе от сладкарницата. Фрейзър плати сметката, взе вестника си, излезе навън, скъса го наполовина и го хвърли в кошчето за боклук.
Хиндж бе имал на разположение по-малко от час, за да планира елиминирането на Лавандър. Той беше зарязал колата на Илайза и бе спрял със собствения си датсун в малка тъмна уличка недалече от площада. Когато слезе, той отвори багажника и извади малкия пакет от него. Вътре имаше приличащо на пура духало, игла от спринцовка, малка ампула живак и нож с дълго осем инча двойно острие в калъф, закрепващ се на ръката.
Чудесно.
Прости инструменти за проста работа. По всяка вероятност духалото нямаше да му трябва.
И никакви пистолети. Да се носи пистолет в Ямайка, означаваше човек да си търси белята. Освен това задачата не изискваше куршуми.
Той закрепи калъфа на ножа на лявата си предмишница. След това изтегли три капки живак с иглата, постави я в пурата духало и го сложи в джоба на ризата си.
Бързо и чисто. Нищо сложно. Удар и бягство. Лавандър щеше да бъде лесен. Сега беше време да помисли за мястото.
Информацията, с която разполагаше за него, беше откъслечна и с малка стойност, но все пак успя да разбере, че Лавандър предпочита да ходи пеш, вместо да ползва таксита, особено когато става дума за къси разстояния.
Хиндж набързо измери разстоянието от площада до кея и избра най-използвания маршрут. Той тръгна от площада, извървя по главната улица четири преки, после зави на запад и измина още две. Пристигна на кея след седем минути. Следващите четирийсет минути той употреби, за да се върне отново на площада, разглеждайки различните комбинации, които Лавандър би могъл да предпочете като по-къси варианти. Имаше няколко възможни маршрута. Най-трудно щеше да стане, ако Лавандър предпочетеше да се върне по главната улица. Тя бе доста силно осветена и трафикът продължаваше да бъде оживен. Останалите възможности за прибиране означаваха, че Лавандър щеше да се прибере по дълги тесни странични улици през район, осеян със складове.
Когато Лавандър пристигна в сладкарницата, Хиндж вече чакаше от другата страна на площада. Той стана свидетел на мелодрамата, разиграла се в заведението. Имаше съществено преимущество пред Лавандър. Лавандър трябваше да прекоси площада на път за кораба и Хиндж, който се намираше между кораба и Лавандър, щеше да разполага с известен аванс.
Първоначално Хиндж се концентрира върху Фрейзър, видя го да напуска сладкарницата, да скъсва вестника и да го хвърля в кошчето за боклук. С този прост акт Фрейзър подпечатваше смъртта на Лавандър. И Хиндж тръгна по следите на жертвата си.
Лавандър спря един от местните жители и го попита за посоката. Хиндж видя, че мъжът най-напред посочи с ръка по дължината на главната улица, след това я изви наляво, а после направи жест направо през складовете.