— М-м-може би си прав, че не съм създадена за всичко това. — Божичко, аз заеквам, помисли си тя.
— Направихме, каквото можахме. Животът е много по-прост, когато се научиш да възприемаш неотвратимото — и той я погали.
— Мислех, че съм страшно умна; бях по следите му през цялото време, а като завих на ъгъла и го…
— Нека не се измъчваме с разсъждения по този въпрос. Аз направих лош ход. Този човек е професионалист. Доказа го с делата си. Забрави за него. — Той леко я погали по шията с връхчетата на пръстите си.
Тя се приближи още малко към него. Той прехвърли ласките си върху бузите й, а след малко спусна пръстите си върху долната й устна.
Да не си мисли, че ако продължи още минута-две и ще рухна в леглото, мина през главата й.
— Затвори очи, Лизи — каза той.
Тя усети топлите му устни и почувства езика му едва доловимо върху устните си.
Да, той наистина разчита точно на това, помисли тя.
Леко отвори устни и докосна с крайчеца на езика си неговия.
Прав е, помисли тя.
Бурята навън се развихряше. Светкавици разкъсваха облаците и пробождаха земята. Светът блясваше за миг, поемаше енергията им в себе си и после се възцаряваше абсолютен мрак.
Хиндж се приближи предпазливо още по-близо до прозореца.
Тя се отдръпна за миг и запалката й светна. В стаята имаше пет свещи и тя ги запали всичките. Пламъчетата им потрепваха от студения вятър, нахлуващ през прозореца.
— Побъркана съм на тема свещи — прошепна тя.
— А колко твърда изглеждаше — отговори той и леко я притегли отново към себе си.
В главата й безразборно се въртяха мисли. Беше възбудена от предстоящата нощ. Осъзна, че не може да устои на О’Хара — пиратът, появил се незнайно откъде, за да я отвлече от пазара на роби и да я качи на кораба си. Това беше любимата й фантазия още откакто се бе почувствала жена — фантазия, от която не бе съумяла да се отърси толкова години. Но ето че накрая се бе срещнала със своя пират.
А тя беше момичето от фантазията си: крепко, прекрасно… и опитно.
Хиндж се приближи още малко. Дъждът и вятърът се усилиха, градината около вилата започваше да се превръща в кална локва, светкавиците сякаш се сипеха върху земята и в призрачната им светлина той забеляза мъжа да разкопчава блузката на момичето. Това сякаш продължи безкрайно. След това блузката се разтвори, но мъжът се намираше между Хиндж и нея. Той пристъпи до съседния прозорец и видя силуета му на светлината от светкавиците. В момента той докосваше пълните й гърди с палец, после свали блузката й, пусна я на леглото и започна да целува шията й, раменете, края на гърдите.
Хиндж извади пурата от джоба на ризата си, захапа я със зъби и измъкна ножа от калъфа под ръкава си. Трябваше да поеме риска от неочакваното включване на осветлението в комплекса или от следващата светкавица зад гърба си, която щеше да го разкрие пред погледа им. Но те най-вероятно щяха да бъдат твърде заети един с друг, за да видят каквото и да е било. Този тип трябваше да му благодари. Какъв начин да си отидеш! Щеше да промуши най-напред мъжа и да убие момичето със стреличка.
Телата на О’Хара и Илайза се бяха слели, осветявани епизодично от светкавиците. Известно време те се занимаваха с колани и копчета, накрая се вплетоха с търсещи ръце и вкусващи устни, а после той я отпусна върху леглото.
Дръвчетата в горичката шумоляха. Дъждът шибаше Хиндж през лицето. Той смътно ги различаваше върху леглото, вече голи, легнали странично с лице един към друг.
Илайза усети, че О’Хара се притиска към нея, устните му сякаш бяха по цялото й тяло; в един миг върху зърната на гърдите й, а в следващия — върху корема й. Езикът му сякаш я изследваше и тя прехвърли ръце на гърба му, галейки кожата, трасирайки дълбоката бразда по гръбнака му, опипвайки стегнатите мускули на хълбоците. Тя също леко се притисна и той реагира мигновено. Това беше само началото. Усещаше това зад врата си, под ушите си, долавяше то да се надига в стомаха й. Забрави къде се намира, забрави с кого е, забрави всичко и се концентрира върху усещането, което започваше да изпълва тялото й — онази удивителна електрическа реакция на всяко докосване и всяка целувка.
Хиндж започна да завива зад вилата. Протегна ръка към вратата.
Нито видя, нито усети примката, която се спусна над главата му и осъзна какво става едва в мига, когато жицата се впи в шията му.
Реакцията му беше мигновена и инстинктивна. Той отскочи назад в посоката на нападателя. Напрегна мускулите на шията си, после протегна ръка зад гърба си, опитвайки да хване противника. Нищо.