Бяха му сложили Каишката.
Жицата отново го дръпна и той не се възпротиви на посоката, а падна назад през каменната пътека в мокрия пясък, претъркулвайки се в мига, в който тялото му докосна земята, като се изви така, че да се окаже на колене, но с лице към убиеца. Видя само тъмна, неясна фигура, която стискаше двете дръжки в краищата на гаротата.
Каишката беше много стар номер. Жицата минаваше през прост механизъм, който позволяваше затягането да става с обикновено опъване на дръжките. Убиецът заставаше три-четири крачки зад жертвата и единствената му грижа беше да не й позволява да възстанови равновесието си, докато се задуши.
Жицата се беше забила дълбоко. Хиндж усещаше притискането й в дихателната си тръба. Той рязко замахна с ножа, опитвайки се да среже проводника. Но с бързо движение убиецът мина пак зад него и силно го дръпна.
Хиндж направи нещо средно между претъркулване и кълбо назад и се озова на крака. Скочи към неясната фигура и замахна с ножа, усещайки острието да разкъсва плътта на предмишницата. Пурата беше все още между зъбите му, но той не можеше да се прицели добре в гърлото на високия мъж.
Нападателят отскочи назад и отново рязко дръпна жицата.
Хиндж усети, че силите му започват да го напускат. С впиването на проводника дишането му започваше да става на пресекулки. Той пак се претърколи на мокрия пясък, сграбчи каишката и дръпна нападателя към себе си. Високият мъж залитна напред и падна на колене близо до водата.
В същия миг плажът за миг се освети от блясъка на светкавица. Хиндж видя мокрото лице на своя убиец и очите му изхвръкнаха.
Спетро!
Той опря крайчеца на езика си в отвора на пурата и силно издуха стреличката право в лицето на Фалмаут. Но вятърът и изненадващото придвижване на Фалмаут към него провалиха замисъла. Стреличката удари Фалмаут в рамото на сакото. Той я събори с движение на ръката си, блъсна се в Хиндж и в следващия момент двамата отново паднаха на пясъка.
В краката им се разби вълна.
Хиндж беше изплашен. Той започна да ръмжи като куче, изви се панически настрани от водата, помагайки си като забиваше ръката с ножа в пясъка, а с другата се опита да разхлаби смъртоносната примка. Фалмаут го улови за глезените и го издърпа сред вълните. Под блясъка на светкавиците той успя да види ужаса в очите на Хиндж. И можа да дочуе писъка, който едва се изтръгна от пристегнатото гърло.
Страх го е от водата, помисли Фалмаут. Хиндж се страхува от водата.
Тексасецът започна енергично да се извива под вълните на прилива. Задавен, опитващ се да си поеме въздух, той се обърна слепешката към Фалмаут и разсече тъмнината с ножа.
Фалмаут се превъртя към дълбокото. Хиндж не можеше да издържи още дълго. Жицата вършеше своята работа. Ако съумееше да го задържи под повърхността, всичко щеше да приключи по-бързо. Неочаквано Фалмаут усети как някакво менгеме се затваря около шията му. Пръстите на Хиндж се забиха в плътта му. Ръката му беше като от стомана. И после Фалмаут усети острието на ножа да го пронизва между ребрата. Болката беше пареща.
Свърши ме, помисли за миг Фалмаут, шията на скапания каубой е прерязана сигурно на две, а той все още се бори. Дори и във водата Хиндж беше далече от мисълта да се примири.
Фалмаут рязко се извъртя и захвърли Хиндж още по-навътре в морето, задържайки го под вълните с каишката. Бръкна с другата ръка и напипа дръжката на ножа, която стърчеше от него, дръпна я и я хвърли във вълните. След това сграбчи ръката на Хиндж и се опита да разтвори пръстите, но това беше все едно да се отворят челюстите на капан за опосуми. Усещаше, че дробовете му горят и в същия миг двамата с Хиндж паднаха сред вълните. Миг по-късно той изскочи на повърхността и трескаво задиша. Изтегли с гаротата Хиндж изпод водата и се загледа в грозната маска на смъртта върху лицето му.
Хвана палеца на Хиндж, пречупи го и един по един разтвори пръстите му от хватката върху гърлото си след което, помагайки си с ръце, намери пътя през скалите към брега. Просна се по гръб под силния дъжд и започна да масажира дуката в ребрата си, а след това и гърлото. Секунди по-късно тялото на Хиндж изплува на повърхността с лице във водата и Фалмаут се загледа в него, докато се опитваше да си възвърне дишането.