Продължиха да се изкачват.
Магьосника прекарваше времето си в мърморене по адрес на Жоли, a O’Xapa си припомняше топлото и меко тяло на Лизи. Спомни си и за ентусиазма й относно работата с Изи. Момичето, без съмнение, беше голяма работа.
След четирийсет и пет минути езда в бурята, те стигнаха края на пътеката — малко плато, защитавано от висок земен насип. Дъждът и вятърът ги атакуваха с ярост. В заслона имаше място колкото за животните и тях самите.
O’Xapa вдигна поглед. Скалата над главите им се разтваряше в мъглата.
— И сега какво? — попита Магьосника жално. — Сигурно ще прелетим останалата част.
В основата на зъбера се виждаше малка камбана и Били я удари няколко пъти. Секунди по-късно някакъв глас се разнесе над главите им.
— Oui? Qui est la?
— C’est moi — Billy — извика в отговор водачът им.
— Ah, oui, Billy. Un instant. — И след малко от тъмнината над главите им се спусна дебело въже със завързана кошница. Над кошницата имаше клуп, подобен на дръжките за пътници в метрото.
— Кой ще бъде първият? — попита Били с усмивка.
— Ще изминем останалата част от пътя в това? — възкликна обезпокоено Магьосника.
— Oui — потвърди Били.
— Аз съм втори — заяви Магьосника и сви рамене, за да се защити от вятъра и дъжда. — Или може би ще ви изчакам тук.
— Нещо си неспокоен? — попита О’Хара.
— Моряко, направо ми се е дръпнало… — отговори той.
— Аз ще се кача първи — обясни върлинестият хаитянин. — За да разберат, че всичко е наред.
Той даде фенерчето си на O’Xapa, застана в кошницата на колене и хвана с двете си ръце клупа.
— О-па — извика той на мъжа над главите им и в следващия миг кошницата започна да се издига.
— О-па, задника ми — изкоментира Магьосника. — Не мога да разбера какво правя тук.
— Ти ми каза, че ти било скучно и че смяташ малко да се пораздвижиш. И ако това не е раздвижване…
— Това си е направо усмъртяване, да знаеш. — Магьосника мрачно се загледа нагоре в тъмнината, откъдето се разнасяше поскърцването на натегнатото въже и прещракването на зъбците на скрипеца.
След малко шумовете стихнаха. Секунда по-късно Били извика:
— Allez donc! Качвайте се. Няма нищо страшно.
— Merci — извика в отговор О’Хара.
Кошницата отново се появи, полюшвайки се над тях. О’Хара помогна на Магьосника да се настани в нея. Музикантът се вкопчи в клупа и въжето едновременно. Кокалчетата на пръстите му бяха побелели, а очите му — затворени.
— Не стига другото, ами трябваше да изберем и проклетия мусонен сезон за тези акробатики — извика той. Гласът му заглъхна под свистенето на вятъра и в този момент кошницата се заиздига в дъжда, осветена за миг от светкавица.
Когато кошницата беше спусната за трети път, О’Хара влезе в нея и изсвири с пръсти. Усети, че бавно се извисява покрай самата стена на скалата. С приближаването към върха все по-отчетливо се чуваше прещракването на скрипеца. Този метод очевидно често се използваше тук, така както се вади вода от кладенец.
Озовавайки се най-сетне горе, О’Хара бе впечатлен от фантастичната гледка. Не толкова от самото място, колкото от атмосферата: закачуления монах — един лишен от лице дух, надничащ в кошницата; самият манастир — един лабиринт от кирпичени постройки, ниски и прихлупени, завладели билото на планината, подобно на средновековен зандан, свързани тук-там с покрити коридори; но върха на всичко беше вледеняващото кръвта постоянно стенание, пронизвано епизодично от разтърсващ писък, напомнящ на О’Хара за Дантевия ад.
Били и Магьосника чакаха сгушени под нисък извит навес, през който се влизаше, изглежда, в главната сграда.
— Аз съм брат Клеф — съобщи закачуленият монах.
— О’Хара. Онзи е Майк Ротшилд, а Били познавате.
— Oui. Bonsoir, mon ami.
— Bonsoir — отговори хаитянинът.
Брат Клеф се обърна отново към О’Хара.
— Трябва да знаете, че онези, които идват при нас, поемат обета на мълчанието — каза той. — Аз съм пазителят на портата. Традицията тук разрешава единствено на мен да разговарям с посетителите.
Той говореше тихо, а в акцента му се долавяше смесица от английски, малко френски и може би дори испански.
— Беше ни казано, че сте тук, за да видите човека с чадъра, и че сте изпълнени със съчувствие към неговата трагедия.