— Къде се намира Танабе? — попита Илайза.
— На източния бряг на Хоншу, на около сто мили от Киото. Едно проклето изолирано място.
— Хамелеона наистина не може да понася АМРАН — отбеляза Илайза. — Убил е повечето от директорите в консорциума. А и „Торо“ е била собственост на „Сънсет Ойл“. Мъжът, убит на Мауи, е доставил снимките от „Торо“.
— Иска ли някой да се обзаложи как е умрял старият Ралфи Грийнтрий? — поинтересува се на шега Магьосника.
— Защо не провериш просто ей така и „Аламо“, Магьосник, и да видим дали в техния висш ешелон някой не е умрял наскоро.
Магьосника поиска справката за „Аламо“. Четири реда след началото подозренията им се потвърдиха:
Дейвид Фиск Търман, Председател на Борда на директорите на „Аламо Ойл Къмпани“, загинал при злополука с колата си при навлизане в Далас, Тексас на 8/4/1977.
— А сега Ралф Грийнтрий.
Ралф Грийнтрий, бивш изпълнителен Вицепрезидент на „Аламо Ойл Къмпани“ и Вицепрезидент по маркетинга на АМРАН, удавил се по време на отпуска си в Хонолулу на 3/1/1980.
— Нещата започват да се опростяват — каза O’Xapa. — Ще се сети ли някой кой е бил на Мауи два дни преди това?
— Хиндж — възкликна Илайза.
— Точно така. Грийнтрий се е удавил три дни след като Хиндж е убил онзи човек на Мауи, от когото е взел фотофилма от „Topo“. А Хонолулу е само на трийсет минути със самолет от Мауи.
— Нещо друго?
— Нека опитаме още веднъж. Какво пише за тази… „Стоун Корпорейшън“?
Изи им разкри следното:
„Стоун Корпорейшън“: Холдингова компания в сферата на енергетиката. Структурата на капитала на корпорацията не е публикувана, но е известно, че в нея са включени атомни електроцентрали в Джорджия, Северна Каролина, Алабама, Флорида, както и национални и задгранични петролни рафинерии. Временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор Мелвин Джеймс на мястото на С. Л. К. Робъртсън III, загинал при катастрофа с частния си самолет на 25/6/1978.
— Господи боже — въздъхна Магьосника, — бих искал да повярвам, че поне някои от тези хора са умрели при нещастни случаи. Но сериозно започвам да се съмнявам, че е така.
— А какво ще кажете за това? — попита Илайза. Бяха пропуснали да прегледат последния параграф на резюмето:
Последни новини: Сливане с японския конгломерат Сан-Сан. 10/5/79
— Какво е това Сан-Сан? — не се успокояваше Илайза.
— Една страшно могъща компания там — отговори O’Xapa. — Но наистина не знам много за нея.
— Писна ми — заяви Магьосника.
Стана и се протегна, за да се разкърши. Илайза се намести пред клавиатурата, смени дискетата и започна да въвежда останалите няколко страници от бележника на Лавандър в паметта на Изи.
— Никога ли не се уморяваш? — попита Магьосника с известна досада.
— Младостта… — намекна О’Хара.
Енергията, с която бяха работили в продължение на часове, се изчерпваше и сега и тримата изведнъж почувстваха, че сякаш ще се разпаднат всеки миг. Решиха да починат и да дадат възможност на Изи да разпечати последните записи от бележника.
Илайза, която видя разшифровката точно когато излизаха на вечеря, повика О’Хара:
— О’Хара, защо не погледнеш това?
На листинга беше отпечатан един от последните записи:
Мидас/Ио.354200/109,12/пгм.Гавар/оц.2мб/д.0-112
Тримата стояха надвесени над принтера и няколко секунди не помръднаха.
— „Мидас е загубен…“ — проговори О’Хара.
— Какво? — изненада се Илайза.
— Това ни каза Данилов: „Мидас е загубен“. И Мидас не е човек, а е компания или място. Питам се какво ли означават тези числа. Какво е това „Ио“? И „Гавар“?
— Не съм срещала друг подобен запис — заяви Илайза. — В останалите му бележки числата обикновено лесно се разшифроват.
— Толкова съм уморен, че не мога да кажа нищо повече — призна Магьосника. — Просто трябва да се наспя.
— Окей, нека спрем дотук. Изи ще ни разпечати всичко и ще го вземем с нас.
— Ще го вземем с нас къде? — поинтересува се Илайза.
— В Япония.
— Япония!
— Точно така. АМРАН е в Япония. Хукър е в Япония. Бриджис е бил в Япония, Хамелеона е в Япония, Сан-Сан е в Япония. Очевидно е, че трябва да отидем там, така че нека най-напред починем. Следващата спирка е Токио.