— То е част от цялата история. Вероятно ще трябва да организирам екип с камера и микробус, преди да си тръгна.
— Няма никакъв проблем. Старецът разполага тук в Япония с най-доброто. Дори с двойно повече, отколкото му е нужно. Говориш ли езика?
— Ами…
— Това може да създаде проблеми. Може би ще трябва да те придружавам като преводач. — Той неочаквано отвори очи. — Да не си подушила някаква сензация?
— Не-е.
— Ти имаш славата, че се появяваш винаги там, където има скандал.
— В момента съм по-скоро на екскурзия. Е, може да се позанимая с японската промишленост.
— Щяла да се позанимае с японската промишленост — засмя се Йъркс. — Трудно ще се позанимаеш малко с японската промишленост. Защото точно японската промишленост в момента се занимава малко с чичо Сам. И откъде смяташ да започнеш?
— Какво ще кажеш за петрола?
— В Япония няма петрол. С това, което притежават, не биха изкарали и трийсет секунди. Но преработват. Има много рафинерии.
— А какво знаеш за АМРАН?
— Само не ми казвай, че се интересуваш от Хукър Късметлията.
— Защо го наричаш така?
— Не си ли чувала за Хукър?
— Знам, че е бил от големите генерали по време на войната. Какво повече искаш да знам — родих се чак през 1949-а.
— Добре… значи, основното е история. Той може и да е бил страхотен по време на войната, но в момента гази в мръсотия накъдето и да се обърне. Японците го изхвърлиха от Филипините, синът му беше убит по време на войната, провали се като кандидат за президент, а половин дузина от партньорите му в АМРАН починаха. Бори се с години, докато създаде консорциума.
— Не знаех за сина му.
— Тази тема се отбягваше. Извинявай, скриваш ми слънцето…
— Съжалявам.
— Така е по-добре. Та, Хукър беше военен губернатор на една от южните провинции през окупацията. Проявяваше голямо съчувствие към проблемите на тази страна и много помогна тя да се изправи на крака. Дори организира няколко солидни заема за по-големите бизнесмени тук. Повече не говори за сина си. Смята, че това не е добре за бизнеса.
— Защо щабквартирата на АМРАН е тук?
— А защо не? Петролът е международен бизнес. Освен това мисля, че на стария тук му харесва. Японците или го обожават, или го ненавиждат.
— Ненавиждат ли го?
— По-младите го смятат за диктатор. Може и да е бил, но, по дяволите, той беше победителят. Да не забравяме, че можеше да се окаже абсолютен мръсник.
— А ти какво мислиш за него?
— Бил е герой от войната, фигура редом с такива като Патън или Макартър. Според мен историята трябва да го оцени с осем по десетобалната система.
— Може ли да разговарям с него?
— Ако имаш късмет. Преди година направих репортаж за него. Казах, че е най-трагичната личност от Втората световна война. Някакъв лайнар в международния отдел промени фразата на „една от най-трагичните фигури“. Както и да е, ако се интересуваш от Хукър, направи най-напред справка в Бостън. Вчера предадох десет страници по въпроса.
— По кой въпрос?
— Сливането им със Сан-Сан.
— Какво е Сан-Сан.
— Сан-Сан буквално означава „Трите господина“, триада. Изникна след войната. Беше свързано донякъде със скандал. Главният бос, Шичи Томоро, беше един от японските индустриални гиганти през войната. Макартър само го плесна през ръцете, а после Хукър помогна с финанси да се наредят сред големите. Сега това е една от най-влиятелните индустриални групировки в Япония. Имат много силни политически позиции и разполагат с повече пари от фамилията Рокфелер.
— С какво се занимават?
— С преработване на петрол. Корабостроителство. Електроника.
— Може би трябва да говоря с Томоро?
Йъркс леко повдигна брадичка, за да се наслади изцяло на слънчевите лъчи.
— Малко си закъсняла. Той хвърли топа пред около два месеца.
— Искаш да кажеш, че е мъртъв?
— Мъртъв, кремиран и прахът му е разпилян по вятъра.
— Как…
— Притежаваше резерват за глигани някъде на север, близо до Домори. Застрелял се по нелепа случайност.
Отново дело на Хамелеона, помисли си тя. Какво друго? Това така добре би се вписало в общата схема.