О’Хара беше съумял да запази равновесие, видя в последния миг характерното за този удар движение, отстъпи, за да смекчи силата му, позволи юмрука само да го докосне по бузата, мигновено спусна надолу ръката си и хвана в ключ лакътя на резервата. Обърна го към себе си, заби коляно в слабините му и в мига, в който онзи се прегъна напред, го хвана под брадичката и рязко я усука. Лакътят изпука и О’Хара пусна ръката, довършвайки завъртането на резервата до пълен кръг, след което го освободи и нанесе два светкавични удара с копиевидна ръка. Резервата се свлече накуп в краката му.
О’Хара се обърна към другите двама. Всичко беше свършило. Той мигновено започна да се освобождава от болките в тялото си и да масажира долната част на гърба си, докато тичаше към хотела, оставяйки тримата си нападатели зад себе си.
Влезе в хотела и намери едно по-спокойно място до малкия алпинеум в ъгъла на фоайето. Концентрирайки се върху ромона на водата, за да използва техниката на освобождаване от съзнанието си, той започна да възпроизвежда всичко, което беше научил до момента. Веригата се изясняваше. Хамелеона, Хукър и Данилов бяха ключовите фигури. Имаше и още нещо — Драконовото гнездо.
Всички улики водеха към Киото и по-нататък — Танабе. Очевидно се приближаваха до нещо и атаката го доказваше. Не знаеше от колко време го бяха следили тримата мъже, но беше длъжен да приеме, че те знаят за Илайза и Магьосника. Животът им се намираше в опасност.
От медитацията му го извади Илайза.
— Какво се е случило с теб?
Тя стоеше над него, разглеждайки разкъсаното му яке и двете синини, които започваха да се оформят под челюстта му.
— Започнахме да ги раздрусваме, които и да са те — каза О’Хара. — Току-що трима професионалисти ме нападнаха на няколко преки оттук. Не знам откога са ме следили, но посланието е напълно ясно. Някой започва да се безпокои.
Но тя беше по-загрижена от състоянието на О’Хара, отколкото от възможната опасност, на която бяха изложени всички.
— Добре ли си?
— Нищо ми няма. Гърлото може и да ме боли ден-два, но бъди спокойна, ще оживея. Някакви новини от Магьосника?
— Не, но аз имам интересни новини — каза тя и предаде разговора си с Йъркс. — И едно последно нещо — допълни тя накрая.
— Какво?
— Става дума за един фрагмент от бележката на Лавандър за Мидас. Там пишеше „пгм. Гавар“. Помниш ли?
О’Хара кимна.
— О’Хара, Гавар е най-голямото петролно поле на света. Намира се в Саудитска Арабия. Ами ако Мидас е също петролно поле и съкращението „пгм“, трябва да се чете „по-голямо“? По-голямо от Гавар!
— Което би означавало, че Мидас е най-богатото петролно находище в света.
— Точно така.
— Добре, къде се намира?
— Не знам отговора на този въпрос.
— Не може просто така да скриеш такова нещо.
— Може Магьосника да научи нещо — каза тя. — Ще проверя дали не е оставил съобщение.
— Почакай — спря я О’Хара. — Когато откриеш Магьосника, искам вие двамата да се махнете от Токио. Вземи микробуса на агенцията и тръгнете за Киото още тази нощ. Ще тръгна преди вас с влак.
— Защо не пътуваме всички заедно?
— Имам уговорка да разговарям с Хукър — поклати глава той. — Колкото по-скоро пристигна там, толкова по-добре.
Тя докосна синините на шията му.
— Сигурен ли си, че си добре?
— Наред съм. Искам двамата да се махнете от Токио. Освен това отговорите, които търсим, не са тук — те са в Драконовото гнездо.
Тя леко го целуна по устните.
— Изчакай ме да проверя на рецепцията…
— Трябва да вървя — възрази той, — иначе ще изпусна влака.
— Но…
— Вземи микробуса, намери Магьосника и направете каквото ти казах. — Той на свой ред я целуна по бузата.
— Но…
Него вече го нямаше.
Господи, помисли си тя, този човек е влудяващ, той е най-импулсивният мъж, когото съм срещала. Отправи се към рецепцията и провери дали има някакви съобщения, оставени за нея или O’Xapa. Имаше спешна бележка за среща с Магьосника на улица с непроизносимо име. Тя изтича от хотела, за да спре O’Xapa, но от него нямаше и следа.
— Майната му — каза тя на глас и вдигна ръка, за да спре такси.
Мястото на срещата беше наблизо до самия бряг и се намираше в края на черен път с изсъхнали коловози, който пресичаше жп линия и минаваше покрай склад за въглища. Представляваше свърталище с надпис в бяло, червено и синьо, на който пишеше „При Хари Т“. Ръждясали фирмени знаци на бира го правеха да изглежда като обезобразено от шарка. Зад него се виждаше корабостроителницата на Бриджис, която скриваше залива от погледа.