Тя мина по периферията на залата до подиума и мълчаливо зачака, наблюдавайки майстора сенсей, който сякаш плуваше из стаята, наблюдавайки сражаващите се двойки, като се намесваше понякога, за да подчертае важността на едно или друго движение. Мечовете шинаи, изработени от бамбукови летви, пристегнати при дръжката с кожени връзки, остро отекваха при опитите на обучаващите се да нанесат успешен удар по темето, дясната китка, дясната страна на гърдите или гърлото.
Сенсей преподаваше чрез демонстрации. Когато искаше да покаже нещо, той просто се намесваше и ставаше противник. Движенията му бяха замайващо бързи. Тя го видя да нанася три точни удара сякаш с едно движение. Той се поклони на ученика и продължи обиколката си из стаята, докато не стигна при нея.
Остави своя шинаи, подпрян на стената.
— Извинете ме, Окари сан — проговори тя. — Не бих прекъснала урока ви, но е важно.
— Разбирам, Ичида — отговори той спокойно. — Предполагам в Токио са се случили някои неща?
— Хай. Онзи, когото наричат Кацуо, е много по-добър, отколкото очаквахме.
— Е? Значи Кей и приятелите му не са го обезкуражили, така ли?
— Кей е в болницата. Със счупена челюст. Другите също са ранени. Той каза, че било като схватка с вятъра.
Майсторът по кендо не отговори нищо в продължение на няколко дълги секунди. Продължи да наблюдава тренировката на учениците си и после, без да се обръща, попита:
— А този, Кацуо, придвижи ли се напред?
— Може би. Най-напред отиде в обществения архив, после посети един мъж на име Хадаши в Канчо-Учи. Беше и в театъра Кабуки, където задаваше въпроси за гримирането и артистите, работили там в миналото. А сега е вече тук.
— В Киото?
— Хай. Отседнал е в дома на Токенруи. И смята да посети Танабе днес по-късно.
— Интересно.
— Познава страната и обичаите ни. Придвижва се с лекота.
— Той е също като останалите. Работил е преди за ЦРУ. Те всички си приличат. Какво става с англичанина?
— Той действа по-предпазливо. Двамата се държат сякаш не се познават.
— А другите двама?
— Снощи бяха в Токио.
— Ще се занимая с тях по-късно. Благодаря. Съжалявам за Кей, но съм сигурен, че ще се оправи. Приятно ми беше да разбера, че мога да разчитам на приятелите си.
Японката на име Ичида се поклони.
— Да продължаваме ли да го следим?
— Не. Но дръжте онези в Токио под око. Най-напред трябва да се освободя от убиеца на име О’Хара, който се представя за журналист. След това ще има време за останалите.
Той се обърна и с лекотата на танцьор се хвърли сред учениците си като дервиш, нанасяйки удар след удар, докато не мина през всички. Едва тогава спря, свали своя мен и гръмко се изсмя.
6.
Докато се приближаваха по извиващия се път откъм Танабе, O’Xapa виждаше пред себе си крепостта високо в скалите по склона на планината. Каменните й стени сякаш изникваха сред борове и брястове. Под нея се бе ширнал изпъстреният с острови залив Ио-Нада; малко по-нататък се виждаше остров Шикоку, а отвъд него, в далечината на запад, можеше да се различи и Хирошима. Далече долу, в полите на планината, под лъчите на следобедното слънце блестяха в правилни геометрични форми резервоарите на рафинерията Юмишава.
Замъкът над тях беше построен през седемнайсети век от шогуна Тукагава Иеясу като предупреждение към всички, които дръзваха да помислят за нападение на Япония откъм юг. Генерал Хукър беше използвал значителното си влияние, за да го вземе под дългосрочен наем с договор между японското правителство и АМРАН. След това бе превърнал Драконовото гнездо в щабквартира на международния консорциум. Гледката беше впечатляваща. Рибарски лодки и търговски кораби пълзяха в сините води на залива, а пътят, водещ нагоре, сновеше между розови храсти и азалии.
Но влизането в това място не се оказа толкова приятно.
Към средата на пътя след масивния портал в двайсетфутовата каменна стена се появи човек от охраната и поиска акредитивно писмо или препоръка, а после претърси О’Хара. Беше японец и имаше телосложението на сумо борец. Тъмнозелената му униформата, облечена над пуловер с поло яка, се пръскаше по шевовете. На дясната му ръка имаше надпис „ВЪТРЕШНА ОХРАНА АМРАН“. Над нагръдния си джоб имаше значка с идентификация. Първоначално изглеждаше необяснимо обезпокоен, че О’Хара е без куфарче, но после махна с ръка. Когато приключи с обиска, той направи жест на О’Хара да го последва през малката вратичка.