— О, изви… Бях се замислил за нещо друго. Бизнесът… — Гласът му заглъхна.
— Питах ви дали инициативата за създаването на АМРАН е лично ваша — подсети го О’Хара.
— Донякъде. Всичко това се наложи от… ъ-ъ, необходимостта. Няколко от компаниите загубиха своите… висши служители по време на преговорите. При всеки подобен случай трябваше да започваме практически отначало, защото имахме срещу себе си нови хора.
— И какво се случи на тези ключови фигури?
— Умряха. Повечето по естествени причини. Трима умряха от… или може би бяха четирима… сърдечни удари, имаше една катастрофа с кола… Както и да е, това доведе до голямо закъснение. Знаете ли какво чувство за безсилие те обхваща, когато трябва да стигнеш до успешен край при толкова много промени в мениджмънта.
Той говореше почти наизуст, защото в мислите си се бе върнал отново обратно във времето.
Във Филипините политиците се държаха настрана и се занимаваха с това, което им бе работа. Няколко политици и сто американски долара месечно — наистина ниска цена за да се избегне скандала, който можеше да провали кариерата му.
Но как бе съумяла тя да се придвижи от Лузон до Австралия в разгара на войната?
Кутията отговаряше на този въпрос.
Зад всичко това стоеше Хамелеона. Не можеше да има никакви съмнения в това. Вече два пъти бе получавал такива кутии. И във всяка от тях намираше неговия подпис — по един хамелеон. Първата бе пристигнала без писмо, а само с една малка снимка на момче, застанало пред шинтоистки храм в Токио. Момчето изглеждаше изплашено.
Разузнавателната служба на Хукър посвети много месеци, за да открие Хамелеона. Дори агентите им в Япония знаеха твърде малко. Той се оказа шеф на специален отдел на японските тайни служби. Но никой не знаеше истинското му име.
Вторият хамелеон, доставен около месец по-късно, беше придружен от първото истинско писмо. Текстът, напечатан на малък лист хартия, просто казваше: „Въпросът е отворен за преговори“.
И нищо повече.
И ето че след два месеца на очакване в агония се бе появила и тя, за да предаде устно посланието до него.
Едва ли можеше да се измисли по-голямо оскърбление.
Снимката беше направо садистична. Боби седеше в детски ковчег. Момчето изглеждаше уморено, може би дори упоено.
— Какво иска той?
— Трябва да приключим бързо. Следващата седмица.
— Какво иска той? — се беше осведомил Хукър, разгневен на себе си, че обстоятелствата му налагаха да преговаря с японски офицер и бивша любовница.
Тя бе затворила очи и бе повторила наизуст:
— Той ще размени Молино за адмирал Асиеда, когото британците държат като затворник в момента тук в Австралия.
Господи, колко я мразеше. И странно… колко силно го привличаше нейната чувственост. Питаше се дали тялото й се е променило след толкова години, представяше си я да лежи гола до него. Цели три години връзката им бе нещо като държавна тайна. Знаеше само Гарви.
Генералът, вдовец само от шест месеца, спеше със седемнайсетгодишната си прислужница, която изгони веднага след като му бе родила син. О, как щяха да се зарадват дърдорковците в офицерския клуб на подобна клюка. А началниците му? Те просто щяха да го смачкат.
И сега я мразеше дори още повече, понеже беше живял в лъжа цели три години, а сега свидетелството за проявената слабост отново бе пред очите му, за да го измъчва. Заклет християнин дори и в мислите си, той бе пронизван от чувството за вина дори само като я гледаше.
— Искам сина ми да се върне жив… — бе казала тя.
— … самолетна катастрофа — завършваше О’Хара.
— Извинете? — отговори Хукър, връщайки се сепнато към реалността.
— Казах, че Робъртсън от „Стоун Корпорейшън“ загина при катастрофа с частния си самолет.
— Да. Но не трябваше да лети сам, нали разбирате. Това е правило на компанията. И все пак, когато сам сте президент на корпорация, кой може да ви се скара? Този случай също ни забави. Бяхме близо до споразумение със „Стоун“, когато се случи инцидентът. А имаше и един в… Далас…
— Дейвид Фиск Търман от „Аламо Ойл“.
Хукър го погледна видимо изненадан.
— Вие определено сте си свършили домашното, младежо. Търман винаги караше като подивял. Ако си спомням правилно, той вече се бе разминавал няколко пъти на косъм.