— Мисля, че страхливецът си ти — бавно проговори О’Хара.
В изблик на ярост Хамелеона заби в О’Хара тежкия си поглед и по напудреното му лице, аленочервените устни и скритите под сенките очи мина конвулсивна тръпка. Напрегнатите сетива на О’Хара доловиха, че той стисна по-здраво кожената дръжка на меча.
Хамелеона се отдръпна с около шест инча. Вдигна меча над главата, леко наклонен встрани. Класическата стойка на атака. Един-единствен замах и главата на О’Хара можеше да отхвръкне.
О’Хара леко стисна челюсти. Съзнанието му не искаше да приеме, че Хамелеона може да го провокира да забрави за собственото си достойнство.
Хамелеона леко премести тежестта върху десния си крак. Изпънатите му ръце изправиха меча право нагоре. Той отново премести тежестта и замахна.
Блестящото острие изсвистя във въздуха и О’Хара видя сянката на смъртта да се приближава към него като в каданс.
Усети как върхът го докосва по адамовата ябълка.
Хамелеона мигновено възстанови равновесието си и зае отново стойка за атака в позата на Вола.
О’Хара почувства струйка кръв да се стича надолу към шията му.
Хамелеона отново леко пренесе центъра на тежестта си. Погледът му застина. О’Хара разбра, че следващият удар ще го обезглави.
Трябваше да се защитава. Кодексът на честта изискваше да реагира.
Той отстъпи една крачка от Хамелеона и се поклони.
Взе другия меч. Хамелеона се отпусна и свали меча.
О’Хара провери тежестта на меча, претегляйки първо с дясната, после с лявата си ръка. Беше по-тежък от онези, с които бе тренирал, но балансировката бе изместена по-скоро към острието, отколкото към дръжката и това бе добре. Дръжката бе стара и ожулена, но режещият ръб на оръжието блестеше като острието на бръснач.
Можеше да се предполага, че учителят по кендо ще предпочита същите смъртоносни удари, както и бойците с бамбуковите пръчки. Това означаваше удари в областта на шията или разсичащ удар в хълбока.
Хамелеона се изтегли в дъното на стаята и се изправи с отпуснат меч. Започна някаква бавна песен и фокусира погледа си през стените на стаята. От подсъзнанието му изплуваха спомени; откъслечни образи се стрелнаха в главата му и той започна ритуала на прочистване на мислите и рефлексите си: дим, огън, воняща риба, громолящи стоманени топки и дрезгав глас, пеещ химна на смъртта; силуети с гневни гласове върху хартиени паравани и жени с меки ръце по тъмните улички; черен, изпускащ пара Голиат, поклонници, сновящи хаотично; земен трус и изригване на вулкан; агонизиращия писък на желязо, стържещо върху желязо и град в далечината, изпаряващ се в кипяща прах, издигнала се почти до небесата.
Кошмарни съсиреци по периферията на съзнанието му. Трябваше да се отърси от тях.
Беше готов.
О’Хара се концентрира върху звъна на камбанките, позволявайки на нежния им звук да прочисти мислите му. Усети как се издига над тялото си и разглежда стаята от ъгъл, намиращ се високо над главата му. Ушите му се превърнаха в ушите на вълк. Чуваше движението на въздуха в стаята и ясно долавяше енергията на Хамелеона, която наелектризираше всичко. Настрои се в пространството и се вслуша в молекулите на неговите течения.
После се изправи срещу Хамелеона, леко разтвори крака, вдигна меча с изправени ръце право пред себе си и леко го наклони към пода. Позата на предизвикателството.
Хамелеона направи първия ход с разсичащ удар почти без подготовка, но с толкова бързо движение, че мечът се превърна в сребърна светкавица, която пропя във въздуха. О’Хара отскочи назад и парира удара. Стоманените остриета се удариха, звънът им отекна в стаята и той усети с китката си мощта на атаката.
Хамелеона се движеше като вятъра, а О’Хара реагираше мигновено на движенията му. Двамата започнаха странния танц на смъртта под ритъма на мечовете си.
Да наблюдава Хамелеона, би било фатална грешка, защото татуираният мъж бе прекалено бърз. О’Хара не виждаше, а просто долавяше ходовете му, усещаше въздушните потоци, породени от тях и опипваше енергийното поле на Хамелеона. Сам той реагираше с класическите отбранителни движения, предизвиквани от стрелванията и извиванията на Хамелеона. Чуваше звъна на остриетата във въздуха при всяка атака на Хамелеона. Излезе от потока на времето и придвижи съзнанието си в седмата плоскост. Оттук можеше да наблюдава всеки ход като в каданс. Долови приближаването на острието на Хамелеона към себе си откъм левия квадрант, видя го с подсъзнанието си да се премества в централния, после отново в левия, след това надолу. Атаката завърши с мушване, а собственото му острие имаше време да парира, да блокира и да контраатакува.