Но и Хамелеона сякаш също притежаваше допълнителни сетива. Мъжът беше като дух, понесен от бушуващата река на неспиращи движения. Присъствието му можеше да се долови, но не и да се види ясно. Смъртта въздъхна в малката спалня.
Хамелеонът беше духът, който мълчаливо кръжеше около него без усилие. О’Хара бе танцьорът, долавящ със слуха си всяко изшумоляване на коприната, всяко раздвижване на въздуха, всяко изсъскване на меча. Погледът в очите му се замъгли и стана неподвижен, докато се защитаваше от татуирания мъж. Той парираше, контрираше, отскачаше в една, после в друга посока, извърташе се, опитваше удар с крак, реагирайки инстинктивно на всеки ход на Хамелеона, черпейки от дванайсетте години тренировки, практика и дисциплина.
Японецът бе по-самоуверен и по-агресивен. Той ловко заобиколи ниската масичка, изпречила се на избрания от него път и без да нарушава ритъма си, я запрати в стената.
Остриетата им непрекъснато се удряха едно в друго, докато те обикаляха из малката спалня. И в тази миг Хамелеона направи опит за смъртоносна атака с извъртане встрани, последвано от скок, лъжливо мушване и скъсяване на дистанцията. О’Хара отбягна атаката със стъпка встрани, блокира меча на Хамелеона със своя близо до дръжката в мига, когато телата им се разминаваха и с остро завъртане на китката разсече рамото на Хамелеона.
Беше по-скоро одраскване, отколкото истинско разсичане. Тънка червена нишка се показа до ключицата на Хамелеона. Той спря в стойка, перфектно балансиран на краката си, с преливащи мускули под кожата на потното тяло. При всяко вдишване татуираните хамелеони се размърдваха.
Впери поглед в О’Хара и очите му припламнаха с опасен блясък.
О’Хара направи плаха атака, после нова и след това с движение вляво, вдясно и пак вляво атакува истински със страничен удар. Хамелеона се извъртя встрани, сниши се почти на коляно, след това внезапно се изправи и контраатакува. Самурайският му меч мина покрай меча на О’Хара, който отново като в забавен кадър видя острието да се насочва към окото му. Отмести леко глава и в следващия миг усети стоманата да разсича меката долна част на ухото му. Болката бе пареща, но той мигновено я изключи, влезе толкова близко до Хамелеона, че усети горещото му тяло, и отново опита обратното завъртане на китката.
Но татуираният боец предугади намерението му, сам се извъртя, без да губи баланса си, изтегли меча си надолу така, че двете оръжия да се блокират близко до дръжките, после с мощно извиване от кръста и с върховно напрежение на мускулите на раменете натисна с всички сили в мига на докосването.
О’Хара осъзна, че мечът му се изплъзва от пръстите, излита във въздуха и се забива на шест фута от него в стената, поклащайки потната си дръжка като стрела.
Хамелеона се приземи странично на един крак и тази грешка едва не доведе до счупване на глезена му. Този път загуби равновесие, макар за по-кратко и от миг, но това време бе достатъчно за О’Хара, който се хвърли покрай него, претърколи се през рамо, излезе от салтото в група, опрял колене в гръдния си кош, и изтръгна меча си от стената точно навреме, за да блокира с плоската му част следващата атака на Хамелеона. Остриетата отново се вкопчиха и двамата се блъснаха с оглушителен трясък в стената. О’Хара мушна крак между краката на Хамелеона, хвана го в кука и се извъртя. Хамелеона загуби отново равновесие, двамата паднаха на пода и в мига, в който О’Хара скочи на крака, Хамелеона се претърколи настрана, стана с флик-флак и мигновено нападна за пореден път. Липсата на подготовка разконцентрира удара, който се получи много неточен и О’Хара с лекота парира с извъртане на китката си. Движението едва не счупи китката на Хамелеона, но той не изпусна оръжието си. Опита обратен замах ниско в краката на О’Хара.
О’Хара скочи високо и прибра краката под себе си, усещайки меча на своя противник да минава като студен сърп под него. Хамелеона се завъртя във въздуха, описвайки с меча си широка дъга и повтори замаха. Този път О’Хара реши да блокира удара със своя меч и усети жестоката му сила, набрана от завъртането на триста и шейсет градуса, да се прелива в неговото острие. Пръстите му изтръпнаха, а след това болката нахлу през китките по предмишниците в бицепсите му. Изпусна захвата на меча с едната си ръка, но го удържа с другата и направи салто към далечния край на стаята, за да възстанови силата и спокойствието си.