Но Хамелеона не спираше. Веднага атакува отново, хвърляйки се през стаята с високо вдигнат над главата си меч.
И в момента, когато О’Хара излизаше от салтото, прибрал крака под себе си, той долови някакво движение в отвора на зейналата врата, а след това чу отсечена заповед:
— Томаре! Спрете!
Те замръзнаха като статуи: Хамелеона с вдигнатия меч, О’Хара — приклекнал с меч пред себе си.
В стаята влезе Кимура. Сами мълчаливо застана до вратата.
Кимура пристъпи като спортен съдия между тях, изпънал дясната си ръка с длан, насочена към пода.
— Да пролеете собствената си кръв, означава да опозорите смисъла на хигару-даши — каза той с тих глас. — Който се реши да отправи подобно предизвикателство, трябва да убие най-напред мен преди да продължи.
Окари изгледа недоумяващо Кимура и мечът леко се поклати в ръцете му.
— Не разбирам — промълви той.
— Преди да се убиете един друг, трябва да убиете мен — обясни спокойно старецът.
— Но защо заставаш между нас? — осведоми се Окари. — Това няма нищо общо с хигару.
— О? Ти поставяш под съмнение авторитета на Токенруи?
— Не! — извика Хамелеона. — Но този човек е бейкоку-джин, той…
— И какво като е американец? Каква е разликата? Ти би ли нападнал невъоръжен човек?
— Не ме обиждай, Токенруи сан, аз му предложих да си избере оръжие.
— Но ако той не е тренирал, все едно че е невъоръжен.
— Чувал съм за О’Хара. Онзи, когото наричат Кацуо. Той знае много добре как да си служи с меча.
— Аз го нарекох Кацуо. Аз го приех като свой син. И той също е хигару-даши.
Хамелеона беше шокиран.
Кимура ги погледна. Мускулите на лицето му се бяха втвърдили, а погледът в очите му беше суров.
— Мислех, че вие двамата стоите над обикновеното кавгаджийство. Мисли ли някой от вас, че с този дуел може да се защити нечия чест? Опасявам се, че ако някой трябва да прояви мъдрост, това мога да направя само аз. И че ако бъде отправено предизвикателство, то само аз мога да го одобря.
— Аз отправих предизвикателството, както повелява традицията.
Кимура погледна тънката червена следа по гърдите на О’Хара, после премести поглед върху разсечените копчета по пода. После се обърна към Хамелеона и каза утвърдително:
— А ти, Окари, си го провокирал.
— Хай.
— И двамата ме оскърбявате.
— Защо? — осведоми се с по-остър от обикновено глас О’Хара.
— Защото това е хигару-даши. Защото ние всички сме братя, а един човек с чест не вдига меч срещу брат си. Защото вие двамата сте мъже на честта, които са положили клетвата на Тайния воин.
Окари и О’Хара се спогледаха от двата края на тясната стая, осмисляйки значението на думите на Кимура. Той продължаваше да стои между тях с изпъната ръка. Не можеха и да помислят, че могат да се опълчат срещу този знак. Това би означавало да отправят предизвикателство срещу Токенруи.
Окари много прецизно постави меча си в ножницата.
— Аригато — каза тихо Кимура.
— Значи, Маруи-ме също е посветен в пътя на Тайния воин? — попита Окари.
— Този човек е твой брат, а ти го наричаш „Кръглоокия“ с желанието да го обидиш — започна Кимура. — Ти, Окари, май си забравил петия урок на Тендаи. Подобна арогантност ме шокира. Колко години овладяваш дисциплината на смирението, а си готов да захвърлиш всичко в един моментен изблик на глупост!
— Но той дойде, за да ме убие!
— И казваш това, без да те е страх, че може да сбъркаш? — Кимура се отправи към дъното на стаята и се обърна, кръстосал ръце пред себе си. — Ще напомня и на двама ви, че целта на нашата дисциплина е да се направи всеки човек съперник сам на себе си, защото единствено след като надделеете над този демон, вие сте готови да предизвиквате другите.
О’Хара и Окари стояха с наведени глави, докато Кимура им се караше, припомняйки им клетвите.
— Никога не ми е минавало през ума… — прошепна Окари.
— Не ти е минавало през ума ли! Години наред си обучаван да проникваш през привидността на онова, което изглежда като реалност, да предугаждаш неизвестното. А сега ми признаваш, че не ти било минавало през ума! Прав си… наистина не си се замислил. Още ли е необходимо да се учиш, че човек никога не бива да се доверява на очевидното? Или си като паун, който лековерно попада в капана?