— Извинете — обади се Илайза, — подобно нещо се е случило и с „Акила-Милена“ — кола, шофирана от Марца. Той е загинал. И още не знаем защо. Заводите „Акила Мотър“ сега са част от АМРАН, който финансира продължаването на работата по колата.
— Да не забравим и човека от Хаваи — напомни Магьосника.
— Да — съгласи се О’Хара, — който очевидно е бил убит заради някакви снимки, направени на борда на платформата. Макар единственото, което са искали, било да се унищожи филма.
Като мим, описващ история с ръцете си, Кимура окачваше невидима стъклена кутия всеки път, когато някой споменаваше съществен аспект.
— Важно е да не забравяме реда, в който са се случили тези неща. Не толкова самите дати, колкото действителната последователност — обърна им внимание той.
— Друг елемент в поредицата събития е Ред Бриджис — продължи Илайза. — Този човек се е занимавал със спасителни операции в морето край Япония веднага след войната. След това се прехвърлил в корабостроенето и после се оказал въвлечен в голям проект по разработване на подводна изпитателна станция. Тя пък е била проектирана от океанолога Кагинакис. Двамата умрели впоследствие от сърдечни удари. „Чинията“, както я наричали, била довършена и откарана… някъде.
— Той също се е занимавал с реконструирането на стари кораби клас „Либърти“ в танкери — обади се и Магьосника.
— Вчера научихме, че Бриджис е бил част от Сан-Сан, който вече е участник в консорциума — каза Илайза.
Броят на кутиите във въздуха се увеличаваше. Кимура се облегна, съзерцавайки въображаемия комплекс, който изграждаше.
— Един въпрос. Изпитвате ли някакви съмнения дали наистина тези босове са станали жертва на лудия с чадъра?
О’Хара, Илайза и Магьосника едновременно поклатиха глави.
— Смъртните случаи, уж в резултат на инциденти, са вероятно дело на някой друг, а не на Данилов — поясни О’Хара. — Може би Фалмаут или един французин на име Льо Кроа, който също е един потаен тип, макар репутацията му на садист да е добре документирана. Но за „сърдечните удари“ отговорност носи Данилов и в това не може да има никакво съмнение.
— И защо точно АМРАН е бил избран като жертва от терориста, когото ти наричаш Хамелеон? — поинтересува се Окари.
— Изнудване — предположи О’Хара. — АМРАН е отказвал да снася.
— Да снася ли? — не разбра Окари.
— Израз на бейкоку но — обясни Кимура. — Означава, че не са искали да сътрудничат.
— Има още една кутия, за която забравихме — намеси се Илайза. — Петролният експерт Лавандър. Той е работил за всички тези компании през миналата година, включително за Сан-Сан, и също беше убит, при това след като са се потрудили доста, за да го освободят, когато е бил заложник на терористи някъде в Южна Америка.
— Мислите ли, че има връзка между двете терористични групи — тази отвлякла Лавандър и другата, която го е освободила? — попита Кимура.
— Не — отговори О’Хара. — Според мен става дума за напълно случайно стечение на обстоятелствата. Но станалото изглежда е изплашило една от петролните компании. Изпратен е бил човек, който да подложи Лавандър на тест, а Лавандър не го е издържал. И се е превърнал в сериозна опасност за тайните на тази компания, за които е бил осведомен.
— Успяхме да се доберем до бележника му — продължи нататък Илайза. — В него имаше много конфиденциални данни за всички компании в АМРАН, както и за други, които е консултирал. Числата в бележника му биха могли да предизвикат сериозни сътресения, ако можеха да намерят път до средствата за информация.
— Защо? — попита Кимура.
— Защото те доказват, че компаниите са лъгали хората за количеството петрол, което държат в резерв.
— И защо им е било необходимо това?
— За да контролират цената на петрола — обясни О’Хара. — Печалбата, която те реализират, е смайваща… четиристотин, четиристотин и петдесет процента годишно. В обществото се смята, че има недостиг на петрол, а са натрупани огромни резерви.
— Разбирам. Продължавайте.
— В бележника попаднахме на една странна бележка, в която се споменава за нещо на име „Мидас“ — продължи О’Хара. — Данилов спомена това име пред мен. Думите му бяха: „Мидас е загубен“.