— Този „Мидас“ е още един от въпросите, за които не разполагаме с ясен отговор в момента — замислено каза Кимура. — Така… значи, разполагаме с шест въпроса без отговори. Първо, защо е бил убит човекът в Хаваи? Второ, къде е била откарана „чинията“ на Бриджис и какво е предназначението й? Трето, какво представлява „Мидас“? Четвърто, защо е бил убит човекът на име Лавандър? Пето, какъв е смисълът от унищожаването на петролната платформа? И накрая, защо е била взривена италианската кола? Така ли е?
— Така е — съгласи се О’Хара.
— Има ли още нещо?
— Да — каза О’Хара. — Какво правеше Тони Фалмаут тук?
— Въпросът, чийто отговор би разкрил най-много неща? — изкоментира Кимура. — Но ние ще го оставим за малко по-късно. Все още ли вярваш, че Хамелеона е жив, Кацуо?
— Нали го виждам пред себе си — отговори О’Хара.
— Но Хамелеона, когото търсиш, е бил японски агент през Втората световна война, нали?
О’Хара кимна. Кимура погледна Окари и попита:
— Прилича ли ти той на човек, който е служил по време на войната?
— Не — засмя се О’Хара.
— В такъв случай не трябва ли да приемем, че има два различни Хамелеона?
О’Хара кимна.
— Събраха се доста кутии, в които ще трябва да надникнем. Но преди да продължим, нека се върнем на гнева, който съществува между вас двамата.
— Не дойдох тук, за да убивам когото и да било — заяви О’Хара на Окари. — Дойдох, за да открия истината.
— И каква е тази истина? — осведоми се Кимура.
— Че Хамелеона е чудовище, което убива без никакво чувство и го прави за пари.
— Сине мой, ти преследваш име, а не лице. И двамата сте били изиграни.
— Изиграни? От кого?
— От ейкоку-джин отвън, мъртвия. Той те е изиграл, Кацуо! Накарал те е да помислиш, че Окари е твой враг. А ти, Окари, си бил подведен, че О’Хара е пристигнал, за да те убие. И двамата сте повярвали на очевидното, макар да знаете, че истината често е скрита зад лъжи.
— Тогава какво…
— Кажи ми отново, О’Хара, с каква цел преследваше Хамелеона?
— За да го унищожа с истината.
— А ти, Окари?
— Няколко пъти изпращаха след мен убийци. Защо този да е по-различен?
— Защото Кацуо не е един от тях. И двамата преследвате една и съща цел: искате да унищожите едно и също зло. Но сте му позволили да ви направи врагове.
— А Фалмаут? — попита О’Хара.
— Обикновен инструмент. Замисълът му е бил да те проследи, докато не откриеш Хамелеона, след което да ликвидира и двама ви.
— Откъде знаеш това?
— Защото ви слушах с мозъка, а не със сърцето си. Каква друга би могла да бъде причината? Ти сам сподели с мен, че ейкоку-джин ти е казал, че Хамелеона е главатар на терористите наемници. Освен това той ти е възложил тази мисия, защото не е бил достатъчно добър, за да открие сам Хамелеона. Какво друго обяснение има фактът, че те е следил?
— Трудно ми е да повярвам, Токенруи сан, че Фалмаут е бил такъв човек.
— Възхищавам се на твоята лоялност, но не и на съобразителността ти. Защо още му вярваш? Той е убивал за пари. Може ли такъв човек да бъде почтен? Може ли той да бъде истински приятел? И, отговори ми честно, вярваш ли наистина, че човек, който споделя с теб тайнството, може да ти е враг?
— Може би моето его не ми позволява да приема, че съм бил такъв наивник?
Кимура кимна мъдро.
— Това наистина е възможно. Но ти си бил пред труден проблем. Той ти е казвал лъжи, оцветени с малко истина. След което лудият в планината ги е потвърдил с брътвежите си.
— Значи Фалмаут ме е наел, за да стигне до Хамелеона?
— Такава е била неговата задача, Кацуо: да унищожи един вечен враг.
— Но защо? Ако Хамелеона не е бил един от тях, защо толкова отчаяно са искали да го премахнат?
— Ще стигнем и до това. Нека засега се придържаме към основната тема. Този ейкоку-джин е възнамерявал след това да те убие, защото си щял да знаеш прекалено много. Да, това е бил рискът, който са поели: да ти разкрият достатъчно, за да те пуснат по следата, но да не ти кажат прекалено много. Оказал си се прекалено добър за целите им. Ти и Гън сан.
— Но тогава той е щял да убие Илайза и Магьосника по същата причина.