Асиеда така и не се ожени. Брат му, адмирал в Имперската флота, беше пленен още в първите дни на войната. Когато Филипините бяха на прага да паднат, вашият президент Рузвелт заповяда на Хукър да изостави щаба си в Бастин. Случайността направи така, че осиновеното му дете не можа да замине с него и в крайна сметка попадна в ръцете на Асиеда, който го отведе със себе си в Япония.
Момченцето приличаше на японец, така че се адаптира тук без проблеми. Асиеда го взе в Драконовото гнездо, откъдето се опита да направи размяна. Момчето за брата на Асиеда. Свърза се с Хукър, като му изпрати хамелеон в кутия, но след това откри майката на момчето и я изпрати да организира размяната. Хукър я уби. Асиеда нямаше избор. По-нататъшните преговори бяха изключени. Но как трябваше да постъпи със сина на Хукър?
Сигурно си спомняте, че Асиеда бе добър по душа и в никакъв случай не бе войнолюбец. И с течение на времето започна да се привързва към сина на Хукър. Момчето се чувстваше в безопасност при него. Станаха неразделни. Каква абсолютна ирония на съдбата: Хамелеона да осинови детето на най-смъртния си враг.
Краят на войната приближаваше и членовете на Военния съвет започнаха да изпадат в паника. Малцината, които знаеха истинската самоличност на детето, поискаха среща в Хирошима. Планът им бе да използват детето като средство за натиск след приключване на войната. Асиеда, естествено, не беше съгласен. Борбата между двете мнения се разгорещяваше и една нощ, преоблечен като жена, Хамелеона се измъкна със сина си и напусна града с влак призори, два часа преди атомната бомба да заличи Хирошима от лицето на земята. Асиеда и младият Хукър станали свидетели на трагедията през прозорците на влака.
Двамата с него се превърнаха в номади. Свързваха ги две неща: взаимната им обич и омразата към Хукър. След време се установиха в Кишуро — град в северната част на Хокайдо. Асиеда стана рибар.
Асиеда се бе заклел тържествено никога да не дава секунда покой на Хукър. Той знаеше, че Хукър бе убил своята метреса, майката на малкия Боби. Знаеше, че използва поста си на военен губернатор, за да постави началото на новата японска промишленост, в която тайно вземаше участие като партньор. Научи за всичките му слаби места, а те не бяха малко. Хамелеона знаеше за генерал Хукър повече от всеки на земята. И се превърна в живата му съвест. Когато Хукър стана военен губернатор, помогна да се положат основите на могъщия концерн Сан-Сан и издигна Томоро за негов президент. Като отплата Томоро се опитва в продължение на цели пет години да открие Хамелеона. Което се оказа не по силите му. Агентите на Хамелеона никога не биха разкрили самоличността му… всички те бяха членове на хигару-даши. А малкото от Военния съвет, които знаеха кой е той, бяха загинали в Хирошима.
— Асиеда също бе обявен за загинал в Хирошима — намеси се Окари. — Така, в продължение на години, Хукър бе преследван от дух — духа на Хамелеона. Разбира се, това не беше дух, а само един човек твърдо решен да унищожи психологически своя враг. Един рибар бе поел тържествена клетва да отмъсти на един безчестен човек, превръщайки се в гласа на съвестта му. Старите му агенти го снабдяваха с информация. Така правеха и приятелите му в правителството. Вендетата обаче се развиваше в двете посоки. Хукър пращаше убиец след убиец, за да ликвидира Хамелеона. Някои се отказваха. Други умряха. Последният бе твоят приятел Фалмаут. Но макар Асиеда да почина кротко в съня си преди четири години, Хамелеона продължава да живее. Защото клетвата бе поета от неговия син. И той ще продължи, докато Хукър не умре… или, докато те не ме убият.
— Значи ти си Боби Хукър — каза Илайза.
— Аз съм Окари Асиеда — отвърна татуираният млад мъж. — Боби Хукър вече не съществува.
И той разкри пред тях изгарящите го чувства, които по-рано не можеше да сподели с никого; разказа им колко се бе страхувал и как бе мразил Асиеда сан месеци наред, как Асиеда сан бе съумял накрая да го спечели с много търпение и мъдрост, как му бе обяснил значението на Тендаи, древните митове, беше му показал как да оцелее в гората и как да лови риба в морето.
— А когато войната свърши и той се отправи в своя Хилядадневен поход, аз тръгнах с него и чуках по хорските врати, прекосявайки Япония от единия й край до другия, докато той търсеше мъдростта на Дзен. Но винаги оставаше време за уроците. Той ме посвети в Пътя на Тайния воин, в изкуството на меча, в езика на живата природа. Той му обясни какво е чест, уважение и любов. И накрая, той ми разкри същността на седмото ниво на хигару-даши.