— Наричат се монитори на диодна матрица — обясни Магьосника. — Могат да се оформят по произволен начин.
— На тези екрани се виждат всичките им операции по целия свят. Могат да обхванат с един поглед какво става в империята им. На един от тях, който е монтиран на картата близо до Бонин, може да се види тази подводна чиния, за която говорите. Превключват нещо и на екрана се появяват картини отвън и отвътре. Виждат се и някакви кораби на дъното… изобщо мястото прилича на едно голямо гробище на стари танкери.
— Чудесно — потри ръце Магьосника. — Това отговаря на въпроса за танкерите. Потапят ги и ги напомпват с петрол. Готов съм да се обзаложа, че не един шкипер е намерил смъртта си в тази част на океана през последните няколко години.
— А „Юмишава“ притежава нова рафинерия на островите Бонин, на по-малко от сто мили — допълни Окари.
— Значи източват петрол от подводните си хранилища за рафинерията, когато им се наложи. Господи, какъв гениален замисъл — възкликна О’Хара.
— И са разработвали идеята цели… трийсет години? — недоверчиво попита Магьосника. — Защо не са започнали разработването на находището тогава? Защо са чакали толкова дълго?
— Не са могли да предприемат нищо по-рано — отговори Илайза. — Защото са щели да разкрият местоположението на находището. А това е главният им коз. Обезпечава им практически неограничени петролни резерви. Помислете какво означава това на пазара. Колкото по-дълго съхранят тайната, толкова по-могъщи ще излязат някой ден.
— Да — замислено каза Кимура, — когато някой продава кокосови орехи, за другите е ясно, че притежава и дърво.
— Безкрайно търпеливи хора — отбеляза Окари.
— А и защо не — изтъкна Магьосника, — спомнете си само за каква печалба става дума.
— Лавандър е разбрал, защото е бил нает да направи началната оценка на полето, преди те да се решат да предприемат по-сериозни ходове — каза Илайза. — Беше отбелязано в бележника му. Знаел е какъв е потенциалът на находището. Бедният глупак просто е знаел повече, отколкото е било добре за здравето му.
— Вероятно са планирали да го премахнат още преди да бъде отвлечен — допълни Магьосника. — Но са имали един голям проблем — Хамелеона, който като че ли е виждал всичко, което са предприемали.
О’Хара отново се бе замислил дълбоко, опитвайки се да направи прехода от абстрактните кутии във въздуха към реалностите от живота. Беше сигурен, че могат да намерят отговорите на всички въпроси; проблемът беше само да се зададат ясни въпроси. Но не можеше да изчисти образа на Хукър от главата си. Да хвърли петно на безчестие върху славата на големия герой от войната, означаваше да опозори историята, да омърси военните победи на Америка… и тази мисъл дълбоко го безпокоеше. Но все пак Хукър сам се бе опозорил. Колко силна омраза и колко дълбоко объркване трябва да са бушували в сърцето му, за да изкривят възприятията му до такава степен, че да потърси утеха в тъмната страна на душата си. Той беше предал доверието, което му бе оказано, беше построил монолит на алчността, финансиран от също толкова безчестни елитаристи като него самия; беше създал една империя на кошмара, в която грабежът и убийството се приемаха като нещо естествено и се изпълняваха от хора като Хиндж, Данилов, Льо Кроа, дори от Тони Фалмаут. Хукър трябваше да бъде смачкан. Но как? Отговорът бе прост: чрез истината.
Не беше ясен начинът, по който това би могло да стане.
— Трябва да влезем вътре, да направим снимки на това командно табло, и най-вече да снимаме отблизо помпената инсталация — каза О’Хара. — Въпросът е как.
Окари се усмихна с копнеж:
— Това беше личен проблем — каза той. — Но аз не разбирах значението на всичко това, не го разбираше и Асиеда сан. Ние разполагахме с откъслечна информация, с изхвърлени в боклука документи, с паметни записки по бюрата. Те смятаха, че знаем повече, отколкото беше в действителност.
Магьосника усмихнато си подсвиркваше „Си-джем блус“.
— Имам една идея — обади се той. — Онова място е издигнато от камък, нали?
Окари кимна.
— Няма метал в стените?
— Само греди — поклати глава Окари.
— Великолепно.
— Ще споделиш ли тайната с нас? — загуби търпение О’Хара.
— И са монтирали телевизионни камери, които контролират какво става в тази стая, така ли? — продължи да разпитва Магьосника.
— Да, близо до тавана. Някои са фиксирани, други оглеждат залата непрестанно.