Пейсмейкърът блъскаше в гърдите му.
И в следващия миг замлъкна.
В стаята се спусна абсолютна тишина.
Малкото кръв останала в лицето на стария генерал изчезна. Устните му потръпнаха. Пръстът върху спусъка потрепери.
Вратата на кабинета с трясък се разтвори и през нея връхлетя О’Хара. И замръзна.
Пистолетът в ръцете на генерала беше насочен право напред. Беше само на няколко инча от носа на Хамелеона, който стоеше като статуя.
Ръцете на генерала се разлюляха, погледът се замъгли. Той направи едно върховно усилие да натисне спусъка, но силата му го беше напуснала.
— Мъртъв си, генерале — прошепна Хамелеона.
Очите на Хукър се кръстосаха и той заби лице в писалището.
— За бога, нека най-сетне да се махаме оттук — изкрещя О’Хара. — Нямаш представа какво е навън.
Зад гърба им инсталацията избухна в искри. Парчета оцветено стъкло се посипаха като дъжд във въздуха, превръщайки за миг залата с картата в гигантски калейдоскоп.
Гарви стоеше в центъра и гледаше, без да може да повярва, сипещия се стъклен дъжд.
О’Хара и Хамелеона се затичаха.
Настана хаос.
Гарви крещеше някакви заповеди.
Таванът беше обхванат от пламъци и гредите пукаха от горещината. Късите съединения избухваха като фойерверки.
Двамата прекосиха залата, насочвайки се към изхода. Покрай тях се втурнаха хора на охраната с пожарогасители в ръце.
Тичаха към стълбището, водещо към подземията.
Чуха Гарви зад тях да крещи:
— Спрете ги! Спрете ги!
Не погледнаха какво става. Единствената им цел беше да се доберат по-бързо до стълбището. В мига, в който завиха по коридора, зад тях изтрещя автоматен откос. Парченца от камък се забиха в лицето на О’Хара.
— Бягай! — извика той, като затръшна вратата на пожарния изход зад себе си. Ключалката щракна.
Чуха кучето, преди още да се обърнат. Беше на крачка от тях. А зад него Льо Кроа с пистолет в ръка излизаше на горната площадка на стълбището за подземията. Той не беше подготвен за това, което се случи в същия миг, защото Хамелеона мигновено взе решение, направи салто над кучето и се претърколи покрай него.
— Продължавай нататък! — изкрещя О’Хара и Хамелеона се затича надолу по стълбите.
Льо Кроа, чието внимание бе отклонено само за миг, заповяда на кучето: „Le cou!“. Шията. В мига, в който кучето се хвърли след Хамелеона, Льо Кроа се обърна и стреля към О’Хара. Но акцията на Хамелеона беше дала на репортера необходимото му време. С лъжливо движение наляво и веднага надясно, той скочи във въздуха. Нанесе удар с крак, вперил поглед в пистолета на Льо Кроа. Откосът изтрещя, куршумите се забиха във вратата зад О’Хара в онази частица от секундата, когато палецът на крака му улучи китката. Пистолетът изхвръкна от ръката.
Хамелеона прелетя във въздуха последните няколко стъпала пред пода на подземието и се обърна към решетката. Кучето го следваше по петите с оголени зъби. Не издаваше никакъв звук. Хамелеона се обърна към него и то скочи към гърлото му. Хамелеона светкавично приклекна и се претърколи назад. Кучето се приземи зад главата му, подхлъзна се няколко фута и рязко се обърна пак към него.
На горната площадка О’Хара се приземи стабилно на крака, скъси дистанцията и нанесе удар в челюстта на Льо Кроа с основата на дланта си. Мъжът с белега падна назад, но в мига, в който О’Хара се хвърли върху него, той го спъна. О’Хара залитна, но не падна.
Зад гърба му Льо Кроа се поколеба за момент. От ръкава му като змия изпълзя Каишката. Беше завързана на китката му за стоманена гривна. Жицата изсвистя във въздуха като ласо, насочвайки се точно над главата му, но О’Хара, предупреден от звука, се обърна мигновено, видя смъртоносната примка, гмурна се под нея и вдигна ръка, за да се предпази. Клупът се затвори върху китката му, забивайки се безмилостно в кожата. Той рязко дръпна и Льо Кроа залитна към него. В следващата секунда двамата рухнаха през глава по стълбите надолу.
Когато кучето скочи за втори път, Хамелеона вече беше готов. Той отново приклекна, изчака тялото да прелети над него, протегна се с недоловима за окото бързина и вкопчи двете си ръце около гърлото му, използвайки набраната в полета инерция, за да го тръшне на каменните плочи на пода. Ноктите на кучето отчаяно се забиваха в ръцете му, разкъсвайки пуловера и кожата му. Хамелеона стисна с всичка сила и изви шията на звяра под себе си с могъщите си ръце. Изправи се на крака и стовари главата му в стената. Кучето за първи път издаде звук, кратък писък, и умря.