— Благодаря.
Заедно с ключа от стаята му предадоха и бележка от нея. Тя пишеше: „Имах късмет. Намерих един млад пилот, който прояви желание да ме откара до Токио още тази нощ. Очеркът е за теб, а аз вземам лентите. Звучи ми справедливо, нали? Между другото, ще имаш ли нещо против да върнеш микробуса в бюрото на Хауи, Токио? Благодаря. Надявам се да се видим в Бостън. И.“.
Той подаде бележката на Магьосника.
— Дяволите да ме вземат — каза Магьосника и в следващия миг избухна в смях. — Изработи те, приятелю.
12.
Чарлз Гордън Хауи насочи инвалидната си количка в своя просторен кабинет, от който се разкриваше панорама към Хеймаркет. Тежък ден, благодарение на двамата му най-добри репортери, но за сметка на това плодотворен. Пожарът в Драконовото гнездо беше привлякъл вниманието на информационните емисии, но основното внимание бе приковано към смъртта на Хукър. Всичко това беше разпалило интерес към цялата история и те разполагаха с нея. След няколко минути в ефир трябваше да се появи Илайза с петнайсетминутен репортаж за централната новина. Беше се занимавала с монтажа на обекта цялата нощ. Тази вечер Хауи щеше да се наслаждава на огромен дял от новините по националните канали. О’Хара трябваше да се върне всеки момент с голям репортаж на първа страница за „Стар“. С всички пикантни детайли. Старецът се облегна в количката и поглади брада.
Чудесно.
Лъчезарното лице на Илайза се появи на екрана, но изражението на него този път беше сериозно. Тя не обещаваше на зрителите нищо лековато.
— Добър вечер — започна тя. — Аз съм Илайза Гън с „Новините в шест“…
— Не се безпокойте, тя ще се справи великолепно.
Хауи моментално позна гласа. Той идваше от тъмния край на кабинета му, някъде иззад цветята.
О’Хара излезе на светло.
— Направо ме стреснахте, лейтенант. Какво, по дяволите, правите в храстите там?
— Нареждах празни кутии във въздуха.
— Какво?
— Това е стара техника на Дзен. Всъщност е обикновено упражнение по логическо мислене.
— Така ли? — попита машинално Хауи. Той наблюдаваше екрана на телевизора и с наслаждение слушаше своята звезда да описва операцията, вече известна като „Мастър“.
— В тази история има много повече, отколкото тя знае — каза О’Хара.
— О, материалът й е съвсем добър.
— Върхът на айсберга.
— Добре, добре, това не може ли да почака, докато тя свърши? — каза Хауи малко раздразнено. — Всеки канал в страната сега излъчва това, което ние гледаме. А ти докъде стигна?
— Приключих.
— Чудесно. Нека сега погледаме как се справя тя и после ще поговорим за теб, окей, момчето ми?
— Искам да говорим сега.
— Дявол да го вземе, след шоуто, лейтенант, след шоуто.
— Разговорът не може да чака — и той изключи телевизора.
Хауи вдигна поглед и се озъби:
— Мога ли да попитам какво, по дяволите, означава всичко това?
— Казах, че разговорът не търпи отлагане. А материала на Илайза можете да видите и по-късно на запис. Гарви призна всичко, всъщност, може дори и в момента да прави самопризнания, но на мен и останалото ми беше предостатъчно. Нека с това се занимават историците.
— Гарви? Кой беше той?
— Беше известен още и като Куил. Той разпределяше задачите.
— Великолепно. По дяволите, човече, вие разкрихте една от най-смайващите истории на века. Може ли сега да включим проклетия телевизор…
— Не „ние“ — пресече го О’Хара. — Аз. Аз разкрих историята.
— Е, такъв е животът, момко. За бога, ти ще получиш цялата първа страница на „Стар“. А сега, ако не…
— Не. Няма да стане по този начин.
Хауи установи, че му става интересно. Съзнанието му се превключи от телевизора към човека пред него.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че не може и така, и иначе.
— И така, и иначе ли? — Хауи наистина се заинтересува.
— Да. Нека да видим как всъщност стоят нещата. Ще припишат сливанията на дребните риби в Тексас, които са взели участие в плана още от самото му начало. На онези, които са им казвали кого да убият, кой е силен и кой слаб в компаниите. Това се нарича конспирация, макар че вероятно виновниците ще свършат в някакъв вариант на клуб, предоставен от правителството в провинцията, така, както постъпиха на времето с групата около Никсън.